ВОДЕВИЛЪТ „ГРЪЦКА КРИЗА” ИЛИ КРИЗАТА НА УЗОТО II

Български новини


В първата част на  статията се опитвам да обясня че всъщност гръцката криза не е толкова трагична, колкото се опитва да бъде представена. Нещо повече, много от обстоятелствата около нея, навеждат на мисълта че събитията имат по-сериозна подредба отколкото изглежда на пръв поглед.
Първото обстоятелство е че на този икономически феномен беше отделено много време и медийно пространство впродължение на няколко години и вместо да се стига до някакво решение, проблемът изглеждаше че се задълбочава. Това някак си буди учудване.


Второто обстоятелство е че през цялото това време като критерий за финансов колапс беше изтъкван процентът на задлъжнялост на държавата спрямо брутният вътрешен продукт. При Гърция той стига до около 160 % от БВП и това било пагубно за икономиката на страната. В същият момент обаче, една Япония, която все така успява да бъде втората икономическа сила в света има задлъжнялост от 260 %, което е и рекорд в съвременния свят. Никой не може с ръка на сърцето да каже че Страната на изгряващото слънце е пред банкрут. Така че, май и това не е общовалиден критерий.
Друго ще да е.
Впечатление направи и изключителното спокойствие на няколкото правителства, които се смениха междувременно, както и повторяемостта на събитията  при наближаването на датата за получаване на всеки от така наречените спасителни траншове. Първо медийна истерия, кършене на ръце, заплахи, стачки. След това кротко и в руслото. До следващият път и така повече от две години. Една много медийна криза. И една много необходима криза.
И като теглим чертата накрая и видим кой печели и кой губи, се оказва че всички печелят. С малки изключения.
Губещи донякъде се оказаха държавните служители, на които им бяха понамалени безумно раздутите заплати, бонуси и т. н. Бяха намалени и самите служители.  От това държавата само спечели. Частният сектор в никакъв случай не е губещ, защото ако покуптелната способност на чиновниците е намаляла, то десетките милиони туристи, повярвайте не идват с празни джобове в Елада. А туризмът е основно перо в приходите на южната ни съседка.
И спечели най-вече Европа. Тук му е мястото да обясним защо.
През последните десетина години, а и повече, ЕС се развиаваше и разширяваше с много бързи темпове, а след въвеждането на общата валута се превърна и в най-мощната икономическа сила. Но с времето поскъпването на еврото от една страна и главоломното развите на търговски конкуренти като Китай, както и аутсорсинга на производства на Изток създаде лоша конкурентна среда. От друга страна ЕС все повече се превръщаше в социална кухня за изоставащите и новите си членове. Скъпо евро и гладни членове на семейството вещаеха нерозово бъдеще за еврозоната. Нещо подобно, само че в помалки мащаби се случи с Британия, чиято скъпа валута я докара до там , че те не притежават в момента нито една от легендарните си автомобилни компании например. Така че при тях е въпрос на време да премат неизбежното – еврото. Може би и за това Камерън подскочи така.  А американската банкова криза избухна и като цунами заля целия свят, засядайки някакси в Европа смазвайки малките икономики като Гърция. Във вредата обаче се намери и полза.  Вътрешните и проблеми понижиха цената на еврото, което автоматично ще доведе до търговска атрактивност на европейската продукция.  Понижената консумация доведе и до падането на цената на петрола с около 50% за последните два-три месеца.
Гръцката криза е точно този уж черен ПР от който Европа имаше нужда за да си изчисти проблемите. Точно този коз. Ако страни като Гърция и Португалия бяха оставени да фалират и изхвърлени от валутният, то в еврозоната ше останат само суперикономиките – четири от общо седемте в Г- 7. Тогава еврото щеше да стане суперскъпо, а ЕС щеше да се разпадне като безмислен съюз.
И разбира се че Гърция беше чудесният избор. Зашото колкото и да е дълбока една криза там, тя е евтина за всички останали. Не Италия. Италия е част от гореспоменатото Г -7, а икономиката и е несъизмерима с гръцката. В Италия нещата бяха само загатнати колкото да се вдигне пушилка, но само преди няколко дни Супер Марио Монти каза че той няма нужда от финансиране. Разбира се че няма, иначе рекламата ше излезе по-скъпа от стоката.Той както си спомняте беше откомандирован с колегата си Пападимос по месторождение за да стягат дисциплината. По различен начин, ама ефективно и в двата случая.
От друга страна, все по-ярко оформящата се лидерска ос Берлин-Париж заяви претенции да диктува случващото се на Стария континент. И не търпи възражения, още повече от тези, които са седнали на трапезата им. Сещам се за едни думи на Тодор Живков от близкото минало: „Като нямаш пари, какви решения ще взимаш?, Ха- ха-ха!”  Ха – ха- ха, нали?
Ето за това нито Гърция, нито Португалия, за Испания и Италия да не говорим, няма нито да напуснат еврозоната, нито ЕС. Кризата дойде дюшиш и обстоятелствата бяха използвани максимално, а и всички спечелиха. Просто никой не си хвърля парите и усилията на вятъра. И пак ще се пие узо в онзи хубав град под Акропола.