Думата фалит е най-използваната, когато се говори за Гърция през последните месеци. Някакси това понятие стана стана част от всяко изречение, в което става въпрос за южната съседка на България. И въпреки одобреният заем и канските усилия на и на правителство и на общество, Гърция продължава да бъде спрягана като гнилата дъска на Европа. Мястото където са потънали парите на банки, кредитори и обикновени европейци. До преди две седмици фалитът беше наричан неконтролируем, докато сега вече се говори за него в доста по-отдалечено бъдеще, вече координиран евентуално, но все така надвиснал като дамоклев меч. Четейки международните анализатори и коментари, в човек остава усещането за някаква обреченост и никой не смее да помисли дори в другата посока. Ами ако всъщност Гърция се е спасила? Яко все пак в следващите 2-4 години икономиката на страната реализира подем и се окаже че фалитът като понятие е бил използван само като плашило за останалите членове на евросемейството?
Опасенията и черногледството към Атина идват от
няколко посоки. Първото впечатление е че прогнозите за крах на
исономиката произхождат изключително и само от медии и анализатори от
Северна Европа или иначе казано от страните – донори. Опасенията на
основните кредитори изсипали стотици милиарди донякъде могат да бъдат
разбрани, но негативното говорене по темата е един малък парадокс.
Парадокс е защото именно тези, които са дали основният дял от
спасителният заем би трябвало да вярват малко повече в инвестицията си.
Иначе от какъв зор я правят? Ако разчистим доброжелателността към
закъсалата Гърция обаче, ще видим че този страх е породен единствено от
опасението за собственото благополучие. Фияското на гръцката икономика
би повлекло крак и същото може да се случи из цяла Европа. Никой не е
гарантиран от такъв развой, а индикациите ч(е има и други болни са
повече от очевидни.
Назидателното говорене и размахване на пръст има и
превантивен характер. Защото само преди дни от към Португалия, друга
членкка на ЕС с окаяни финанси се заговори за „гръцки прецедент”. За
първи път в съвременната ни история се опрощават гигантски задължения, а
дори се наливат и още.
Другото опасение идво от предстоящите парламентарни
избори в Атина след Великден. Преди месец проучванията говореха за
безапелационна победа на десните Нова Демокрация. Настроенията в
гръцкото общество бяха обясними, заради едва ли не пряката връзка между
кризата и управлението на левицата в страната. Напоследък обаче това не
изглежда много сигурно. Крайната левица засилва все повече позициите си и
към края на април в парламента на Синтагма комунистите и радикалите
може да се окажат мнозинство, а това хич не изглежда розово в очите на
запазноевропейските донори. Опасенията че политиката на Гърция по
отношение на икинимическите рестрикции може да се обърне на 180 градуса
стават все по-осезаеми. Досегашните партньори в лицето на Нова
демокрация и ПАСОК може да загубят мача и да се превърнат във
второстепенни играчи, неспособни да гарантират постигнатите досега
стъпки и договорености. Това тепърва стои на дневен ред.
Обнадеждаваща на този фон е обяче позицията на
Германия. Икономическият лидер на континента стои твърдо зад запзаването
на Гърция като член на еврозоната и част от общата валута . Нещо
повече. Все повече се говори че има възможност за още заеми за в бъдеще
време, ако се окаже че последният е недостатъчен. Фолфганг Шойбле дори
спомена с половин уста че може би ще се наложи отпускането на още 50
милиарда допълнителна помощ с надеждата че още след година-две Гърция ще
има така чакания положителен икономически растеж, достатъчен за да се
справя сама с харчовете си и плащанията по външният дълг.
И все пак, нека изчакаме края на април. Както е известно, на фронта всяка заповед е предпоследна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар