Старият Георгиос от Спарта

Гледайки телевизия се сетих за един мой приятел, грък, който познавах преди години и който не съм виждал отдавна. Дано е жив и здрав. Георгиос беше от древната Спарта и говореше български перфектно. Нстояваше да му викаме Георги, защото докато е в България, именно така било името му. Георгиос се казвал като си е в Гърция. През 60-те е учил в София и се е прехранвал като хамалин на Сточна гара. Имаше невероятна житейска философия и разбиране за мъжкарство. Един истински съвременен Алексис Зорбас. Среден на ръст с мустаци типични по-скоро за критянин и онези толкова актуални навремето дълги нокътчета на макия пръст. Винаги носеше дрехи и дребни златни бижута за една руса сервитьорка, която му беше любовница и се консултираше с нас младежите, дали са подходящо подбрани и дали ще се харесат на Нина, както се казваше момичето.


Та така, седим един ден в кафенето на Нина, пием кафе и си говорим. Разправяше ми за цветната оранжерия, която има и която му докарва десет хиляди марки отгоре върху пенсията му. Точно тогава по телевизора на стената тръгна шоуто на Бени Хил. С Георги се загледахме и той замислено отбеляза че всъщност Бени трябва да е много нещастен човек и със сигурност не е никакъв мъж! И разбира се, да не дава Господ да си на негово място. Попитах го защо и той ми отговори следното:

- Виж какво момче, аз имам син и ако някога го видя по тлевизията да си показва задника и да се прави на шут за забавление на хората, ще се отрека от него и повече няма да имам син. Знам че тези палячовци изкрват много пари, но искам моят син, колкото и да му е трудно, да си изкарва парите като мъж. Ако трябва с лопата или мотика, но не и по този начин. Няма значение колко пари имаш, а как ги изкарваш и какво си в собствените си очи.

Това беше простата философия на моят приятел Георги от Спарта.