Гръцки ресторант на края на Вселената

 Сещате ли се за продължението на оня култов роман „Пътеводител на галактическия стопаджия”, където е описан въпросният ресторант. Е там разбира се, не е гръцки, но ако имаше такъв, със сигурност щеше да е. Та там в романа, посетителите можеха да се наслаждават на края на битието, на ръба на света, отвъд където няма нищо и е безвремие пиейки нещо, което не е за хора. Горе-долу
тази роля е отредена и на съвременната гръцка държава, която за няколко години от страна с вътрешни проблеми се привърна в страна-проблем за всички останали. Асоциацията ми е с това че свършекът на света, разбирай
на Европейският съюз е едва ли не предрешен от и вменен на гръцкото фиаско и ако искате да гледате от първия ред, то отидете в някоя крайбрежна таверна, поръчайте си узо, октоподи и се наслаждавайте на края. Защото това точно ни се повтаря в последните три години като мантра от разни политически и
икономически бонзи и авторитети. Повтаря се с такова гьобелсово усърдие, че вече всички вярват в края. И заприличва на партенката за календара на маите, които видиш ли го били предсказали. Не точно този край, но някакъв там, световен финал. И всички са вперили поглед натам, кой мазохистично, кой със злорадство, но и в двата случая с с някакво необяснима за мен перверзно удоволствие. Необяснимо поне отчасти. Но скромният ми опит и наблюдения ме карат да си мисля че това няма да се случи. Много пъти съм писал и коментирал темата и за това няма да се навлизам отново в нея. Просто ще се опитам да погледна от друт ъгъл на общественото мнение и настройки, защо така се случва.

Ако се загледате в така популярните конспиративни теории, към които според мен се числи и въпросната тема, ще забележите че когато многомилиардната публика започне да говори за една и съща тайна, то тогава каква тайна е това? По същата логика, ако всички казват че изхвърлянето на страната от еврозоната е неоспорим факт от бъдещето, то тогава не е ли логично да си помислим че всъщност надали това ще стане? Моите лични съмнения са породени от от обстоятелството че през последните поне три години това събитие се очаква и предсказва винаги в кратък срок, въпрос на няколко месеца. Но при наближаването на падежа на предсказанието, тутакси този срок се побутва напред и напред. Новините за Гърция все повече заприличват на ябланишки локум, а краят все не може да настигне срока си, като в баснята за Ахил и костенурката.

Лошият симптом е че винаги банкрутът на Гърция се свързва със сгромолясването на Европа ан гро. С едно вавилонско разрушение и разбягване на страни и валути, точно както се разбягват галактиките една от друга във Вселената. Причина за това била така наречената Тъмна енергия. И ако оставим разните теории и градски легенди на страна, ще видим че всъщност тъмната енергия е в нас самите и просто сме се изкушили от тъмната страна, както би казал учителят Йода.

Защото иначе нямам обяснение за злорадството и трепетът с който широки народни маси очакват края. Края на каквото и да било.

А иначе самите гърци вече разбраха какво се случва. Преди две-три години страната се раздираше от стачки, защото все още хората си мислеха че проблемът си е техен вътрешен. О тяколко месеца насам обаче това не се случва. Народът е уплашен, защото осъзна че страната му е нарочена за Болният човек на Европа. И ако не се вземе съдбата си в ръце, заклинанията ще го настигнат. Защото като е казано че една овца е болна....

Та точно за това, ако имаше ресторант на края на Вселената, той щеше да е гръцки и задължително крайбрежен. Та ако чакаш там свъшекът на света, а той не дойде, поне ще се наслаждаваш на храната и хубавото време. Гръцките ресторанти винаги имат хубава храна. Няма да е неприятна изненада.