След 20 години на братски прегръдки в Европа се надига омраза и разделение.
Помните Нелсън Мандела,
нали? Южноафриканският чернокож лидер, който прекара близо 30 години в
затворите заради борбата си срещу расизма и апартейда. Човекът който стана
емблема на тази борба за човешко равенство и достоинство и стана емблема именно
в Америка и ЕВРОПА, сиреч Свободният свят. Или „Белите държави”, както ги
наричаме ние, мигар сме черни...
Е, дойде време, когато
именно Европа – символът на обединението, свободата и мултикултурният мир е
разделяна от нова желязна завеса, и то не на Източна и Западна, а на богата и
бедна. На донори и просещи. За съжаление и България и Гърция попадат в „лошата”
половина. На неблагонадеждните и нежеланите. И за първи път след Втората
световна и след нежните революции призивите за братство и щастлив живот са
заменени с нотките на омразата и заплахи
че може да ви посочат вратата.
Започна с гръцката
криза и опитите на няколко богати западни държави да спасят статуквото на
Еврозоната наливайки милиарди в задъхващата се икономика на Атина. Но колкото
повече се забатачваше кризата, толкова повече се чуваха гласове че всъщност
това пари изливяни в буре без дъно и старата добра Европа може да бъде все така
щастлива и без Гърция. Може би и без Португалия, Италия.... Натискът и
ултиматумите от своя страна доведоха и до обратното противодействие, точно като
в законите на Нютон. Гърците притиснати до стената започнаха да наричат
германците завоеватели с ботуши а Меркел беше оприличена едва ли не на един
свой предшественик.
Но това за гърците.
Само преди броени дни от Холандия дойде друга потрисаща новина. Местна
националистическа партия обвини българи, румънци и поляци че превземали
трудовия и пазар и пиянствали из тихата и потредена като туристическа картичка
страна. Същата тази Холандия, която е инвеститор номер едно в Румъния и Полша и
в която българите нямат право на работа, а диаспората ни се състои предимно от
студенти. Та, оказа се че пра-родината на Питър Бота населена с 20% суринамци и
пришълци от Африка и Югоизточна Азия се задъхва под тежестта на
българо-румънският трудов наплив.
Е, къде отидоха
широките усмивки от началото на 90-те?
Европа все повече
заприличва на панелка с етажна собственост в която съседите не могат да се
понасят и си хвърлят боклука през терасите.
И ако на американският
герб е написано E PLURIBUS UNUM (Единни в многообразието), то на нашият, европейският
бихме могли да напишем „Разединени в единството”.
Май не това искахме. И
понеже нямаме друг избор, освен да живеем заедно, то нека заедно си заметем
двора.
Няма коментари:
Публикуване на коментар