неделя, 27 януари 2013 г.

ЕВРОПЕЙСКИ АПАРТЕЙД





След 20 години на братски прегръдки в Европа се надига омраза и разделение.
 


Помните Нелсън Мандела, нали? Южноафриканският чернокож лидер, който прекара близо 30 години в затворите заради борбата си срещу расизма и апартейда. Човекът който стана емблема на тази борба за човешко равенство и достоинство и стана емблема именно в Америка и ЕВРОПА, сиреч Свободният свят. Или „Белите държави”, както ги наричаме ние, мигар сме черни...
Е, дойде време, когато именно Европа – символът на обединението, свободата и мултикултурният мир е разделяна от нова желязна завеса, и то не на Източна и Западна, а на богата и бедна. На донори и просещи. За съжаление и България и Гърция попадат в „лошата” половина. На неблагонадеждните и нежеланите. И за първи път след Втората световна и след нежните революции призивите за братство и щастлив живот са заменени  с нотките на омразата и заплахи че може да ви посочат вратата.
Започна с гръцката криза и опитите на няколко богати западни държави да спасят статуквото на Еврозоната наливайки милиарди в задъхващата се икономика на Атина. Но колкото повече се забатачваше кризата, толкова повече се чуваха гласове че всъщност това пари изливяни в буре без дъно и старата добра Европа може да бъде все така щастлива и без Гърция. Може би и без Португалия, Италия.... Натискът и ултиматумите от своя страна доведоха и до обратното противодействие, точно като в законите на Нютон. Гърците притиснати до стената започнаха да наричат германците завоеватели с ботуши а Меркел беше оприличена едва ли не на един свой предшественик.
Но това за гърците. Само преди броени дни от Холандия дойде друга потрисаща новина. Местна националистическа партия обвини българи, румънци и поляци че превземали трудовия и пазар и пиянствали из тихата и потредена като туристическа картичка страна. Същата тази Холандия, която е инвеститор номер едно в Румъния и Полша и в която българите нямат право на работа, а диаспората ни се състои предимно от студенти. Та, оказа се че пра-родината на Питър Бота населена с 20% суринамци и пришълци от Африка и Югоизточна Азия се задъхва под тежестта на българо-румънският трудов наплив.
Е, къде отидоха широките усмивки от началото на 90-те?
Европа все повече заприличва на панелка с етажна собственост в която съседите не могат да се понасят и си хвърлят боклука през терасите.
И ако на американският герб е написано E PLURIBUS UNUM (Единни в многообразието), то на нашият, европейският бихме могли да напишем „Разединени в единството”.
Май не това искахме. И понеже нямаме друг избор, освен да живеем заедно, то нека заедно си заметем двора.

Няма коментари:

Публикуване на коментар