ЗАЩО НЕ ТРЯБВА ДА ФАЛИРА ГЪРЦИЯ

Драмата с гръцката криза освен всички последици, както и за гърци, така и за останалите жители на континета, започва да приема и едно много особено измерение, което говори за това, че още не сме скъсали с балканският си манталитет, а потурите и цървулите ни висят на пирона някъде на тавана. За какво иде реч? Ами за онова злорадство, така типично за тези географски ширини и което не ни е донесло нищо хубаво в историята ни.
Под угрозата че Гърция може да фалира се започна едно потриване на ръце и плюнчене на пръсти с кривата сметка че от това може да изпадне някакъв келепирец. Не мога да си обясня защо, уж интелигентни и образовани хора си представят фалита на една страна като банкрут на селска бакалия, и ето виждате ли ще се падне нещо и на нас. Ама ако не това, поне нека им е на византийците. Това мислене е толкова глупаво, колкото и жалко.

Истината всъщност е доста груба. Нека да си представим този сценарий и да видим какво ще се случи наистина при такъв развой на събитията.

Първо нека отбележим факта че между 200 и 300 000 наши сънародници живеят и си изкарват хляба в Гърция. И не само не тежат на нашата социална система, но успяват да изпратят по някое евро и на родата у нас. Ако Атина обяви фалит, тази група ще бъде най-уязвимата и може би голяма част ще се наложи да се прибере в България. Това във финасови измерения си е трагедия за нас.

Ако направим елементарен анализ на българската емигрантска общност в Гърция, ще установим че в голямата си част, може би около 70-80 процента от тези хора са на възраст, в която не биха могли да се социализират в друга чужда обстановка. Много трудно е да си представим че българка, която е на около 60 години и е живяла последните 10 години в южната ни съседка ще може да да се премести в Германия или Англия, тепърва да се адаптира към новата обстановка, да учи език и да си намери работа. Оставайки без препитание в Гърция, този тип хора имат само един изход – да се приберат у нас.

Друга статистика твърди че през последните няколко години българските емигранти наливат в икономиката ни около 2 милиарда евро годишно. Емиграцията ни в Гърция може би формира над 20 % от този паричен поток, бидейки една от най-големите маси българи извън родината, да не кажа най-голямата. Фалита на странта ще доведе до секване на тези свежи пари, а това ще се усети осезаемо и в България.

От друга страна южната ни съседка е инвеститор номер едно в българската икономика през последните 20-тина години. Половината банки, телекомуникации, стоманодобив, лека промишленост в страната ни е доминирана от гръцки инвестиции. Колапсът на гръцката икономика ще повлече след себе си последствия, които са трудни за предвиждане, но със сигурност ще окажат пагубно влияние върху гореспоменатите сектори. В крайна сметка, трагедията ще е толкова голяма в България, колкото и на юг от границата.

Другият аспект на гръцкият фалит е влиянието върху цялата европейска икономика. Такъв сценарий ще бъде прецедент в цялото съществуване на ЕС. Бъдещето на самата Европа ще бъде поставено на карта. Сътресението ще бъде толкова голямо че ще повлече след себе си разрушителни процеси, при които сегашната криза ще бъде просто като лека тренировка на фона на събитията. За всеки е ясно какво би се случило с единната валута и какви последствия ни очакват. Самата Европа не би позволила това да се сбъдне и вече повече от двегодишните усилия и многомилиардните заеми към Атина са доказателство че никой не иска да допусне това.

Само преди дни един от архитектите на ЕС, човекът останал в историята с прозвището Мистър Европа – Хелмут Кол каза пред германският БИЛД:

„Точно сега имаме нужда от повече, а не от по-малко Европа!

"Европа е нашето бъдеще и няма алтернатива на Европа. Имаме всички основания да сме оптимисти, стига да го искаме, че Европа ще излезе по-силна от настоящата криза. Нека не се смущаваме. Бъдещето не принадлежи на скептиците, а по-скоро на тези, които движат нещата напред с ясна цел пред себе си. Настоящите дискусии в Европа и кризисното положение на Гърция не трябва да ни карат да губим от поглед целта за единство на Европа, да се съмняваме и да връщаме машината назад." И показателно е че го казва германец, точно този, чийто своеобразен наследник е и сегашният канцлер Ангела Меркел.

И понеже започнахме с балкански форми на разсъждения, има една нашенска поговорка, която илюстрира прекрасно ситуацията:

Ако мечката заиграе у комшиите, ще дойде и у вас.