Някой трябва да плати сметката?

   Години наред Гърция бе островът на щастието. Не само за богатите западняци с пълни джобове, които прекарваха летните си ваканции по плажовете на Миконос , но и за бедняците от Източна Европа, тръгнали да търсят късмета си и по-добрият живот. Но с идването на световната финасова криза преди година - две, долче вита започна да понагарча. Още през миналата година се оказа че страната с претенции за люлка на европейската култура е натрупала невъзможни дългове и икономиката и е пред колапс. Тази новина изправи космите по врата не само на самите гърци, но и на цяла Европа.
От една страна всички искаха да помогнат на зътаващият събрат, докато от друга всеки се ослушваше с надеждата това да се размине и ако може някой друг да плати сметката.. Нещо повече – Меркел размаха пръст на Папандреу а жеста бе подсилен с думите – Оправяйте се или си продавайте островите. Даже в Германия се беше родил израза „Ние работим, гърците играят сиртаки”
Под натиска на Европа и прнудено от безизходицата, сравнително новото правителство на страната се принуди да въведе пакет от доста драстични и непопулярни мерки, докато така очакваната от ЕС финансова помощ така и не идва и за момента е само на думи.
Правителствените антикризисни мерки обаче, както навсякъде по света удрят винаги обикновения данакъплатец – държавния служител, средния и дребен частник. Сиреч гръбнака на икономиката и обществото. Обикновените гърци решиха че са измамени и излязоха по улиците, несъгласни да им се бърка в джоба и да плащат чужда сметка. Само за няколко месеца серия от стачки и протести на няколко пъти парализира страната.
Спомням си думите на един шофьор на таски от Солун по време на земеделските блокади : „Виж приятелю, ние 25 години получавахме милиарди от Европа, но това вече свърши. Не могат ли да го разберат вече?”
Е добре де Барба Яни, кой тогава ще плати сметката? Хайде, сервитьора те чака, филе!
А у нас има една популярна поговорка. Втората част гласи : Пари нема, действайте!