След като миналата година германският канцлер Меркел намери сили и посети страната по време на свирепи бунтове срещу правителствените програми за ограничаване на кризата и бе посрещната с камъни от разбунтувалото се общество, но въпреки това изказа съчувствие и подкрепа, сега е ред и на френският и колега Оланд. Президентът на Четвъртата република посещава за трети път Гърция и то за първи път в качеството си на държавен глава и политик. Френският глава отива в Атина за да изрази подкрепата си за страната и да изрази солидалността на своята по отношение на положителните промени. Освен това той ще апелира към фрнския бизнес да инвестира в южната ни съседка предимно в сферата на водните ресурси, където Франция има традиционно добри технологии, опит и ноу-хау. Очаква се френски компании да участват и в големите приватизационни сделки, които ще се случат тази година, като част от гигантската програма по раздържавяването на основни енергийни компании.
И разбира се посещението на г-н Оланд е поредният добър знак от страна на Стара Европа по отношение на стабилизирането на гръцката икономика и това че нещата там вървят на добре.
Разбира се на това може да се гледа като на поощрение, но все още е много рано за радост. Въпреки че страната се стабилизира и изглежда ще преодолее кризата и въпреки обещанията на финасовият министър Стурнарас че това е последната от шестте последователни години на рецесия. Въпреки това, макар и омърлушено и изморено от стачки и бунтове, обществото реагира не винаги положително. Неясно дали окопитено от добрите новини в страната си или като реакция на доста падналият си стандарт на живот, в гръцкия обществен живот се проявяват явления, които бяха позабравени и които са нетипични за него. Симптомите за това са още по време на последните избори, когато за първи път от десетилетия крайно-дясната Златна зора завзе сериозен брой места в парламента. Последствията от това не закъсняват. Освен спорадичните нападения срещу имигранти, набеждаваната за фашистка организация напоследък засили активността си и по отношение на наши сънародници, което леко хвърля сянка върху вече от години добрите чувства. Става въпрос за инцидента в Каламата, където активисти на черноризците със съдействието на болничен директор изхвърлиха четири българки-болногледачки. Поводът беше че ужким са незаконно наети, но на всички ни стана ясно че това е акт на ксенофобия. Акт, който леко ни връща шест години назад, когато нашите сънародници бяха в доста незавидно и неравностойно положение. Разбира се, новината от Каламата веднага беше отразена в българските медии и засега по-скоро като инцидент от провинциален характер. Инцидент обаче, който показва че настроенията срещу чужденците набират сила.
Иска ни се да търсим причината за това в падналият стандарт на гърците и рекордната безработица в страната, която към днешна дата достигна 25 % процента – рекорд в историята. Ето и статистиката.
По данни на гръцкото бюро по заетостта броят на регистрираните безработни в Гърция се е увеличил за периода между декември 2012 година и януари 2013 година и вече е над един милион души.
През януари общо 1 025 954 души са били регистрирани в гръцките бюра по труда. Това е повишение с 4% само за един месец.
От друга страна гръцкото правителство се надява на ново преструктуриране на дълга през тази година, с надеждата да свали задлъжнялостта още. Условието за това от страна на Европа е страната да успее да намали дефицита си, като тогава ще може да разчита и на нова финансова линия.
Въпреки безспорните успехи на Гърция в борбата с кризата, способността и сама да се справя с финансите си е все още в бъдеще време. Ще трябват още доста усилия, докато икономиката започне да се движи на самоход и без постоянно финансиране от страна на европейските правителства и банки. Само дано междувременно, подгонено от трудностите обществото не започне да регира по начина по който го правят от Златна зора и инцидента от Каламата да остане единичен случай.
iorgos-=lele girchia a stana po le od afrika na vremeto imase xleb ja vsi4ki jasto taka predisnoto atese kwstas kyrtidis kajvase bilgarite sa nasi bratia nasi sidrujnichi neka imae granichi-gri4koto pravitelsvo prechese ne iskase granichite da bidad odvoreni no vipreki tova kwstas kaja ne prechete na girchite koito se jenad i rabotiad v bilgaria trebva da se otvoriad tei granichi trebva da se pomaga na bilgarite i vsi4ki xora-taka si spomniam as kolko se pomagase-sega dneska obache ne samo che stana mnogo opasno v gr no i samite girchi si prechad osven che isgonoixa sami girchite da ne ychad i da ne rabotiad v girchia ojakoniaxa albanchite i mangalite dadaxa im pasporti v zertva na tova bexa bilgarite koito virsexa chernata rabota rabotexa ja bes pari-i vmesto da se 4ye edno blagodari eto ti sam kaja 4 bilgarki ssa se dirzali kato ksenovovi neka si opravad sami dirjavata kajvam as koiato krade krade krade i sega nema pari da plati na vsi4ki tezi xora koito rabotexa ja bes pari an girchite ja d a jiveiad sega oxolno da se pravad na bogatasa s nasite sypsidii i evropeiksi pari-girchite sa dobir narod no ne jnaiad da oprvliavad se im dades kypa voda i samos te se odavad i osven tova ne davad dymata na nekoi dryg d a gi posavetva kak se raboti istinski ja d a se isbegne kriata tezi podobni apsyrdi-i javirsvam s tova kajvaiki che po xybava strana od bilgaria nema jastoto xorata sa dobri vispitani i koltyrni a girchyliata psyvad negramotni sa vse nekoi im e vinoven che s a negramotni i che ne iskad ada si platit smetkata-vzeli sa pari ziveli sa oxolno sega d avirnad tova kradenoto an naj koito istinski se grizexme ja dirjavata koiato oredi svoite xora jabravi patriotite i xorata na 4esta-
ОтговорИзтриване