Богатият немски турист

 Или как работи икономиката и какво представляват кредитите

Искам да споделя едно история, коато прочетох наскоро икоято много ме впечатли. Историята е измислена и подобна на анекдот, но изключително добре описва съвременното състояние на нещата и донякъде обяснява как функционират парите и дълговете. Тя описва според мен в частния случай и това, което се случва в Гърция и Европа в момента. Историйката е следната:

„Богат германски турист решава да се отбие в селото, паркира автомобила си пред скромния местен хотел и влиза вътре. Слага банкнота от 100 евро на рецепцията и казва на собственика, че първо иска да погледне стаите и тогава ще реши дали да наеме някоя за през нощта.

Хотелиерът му дава няколко ключа и в момента, когато чужденецът се качва на горния етаж, той тутакси грабва банкнотата от 100 евро и тича до близката месарница, за да плати дълга си на месаря. Месарят взима банкнотата от хотелиера и хуква надолу по улицата, за да се разплати с фермера, от когото купува прасета. Фермерът взима банкнотата от 100 евро и бързо отпрашва да си плати сметката за храна и гориво към фермерския доставчик. Фермерският доставчик взима банкнотата от 100 евро, която му е дал фермерът, и тича да си плати дълга за вино и узо в местната таверна. Кръчмарят приема банкнотата от 100 евро и мълчаливо я приплъзва към местната проститутка, която в този момент отпива от питието си на бара, и която заради кризата влизала в положение на клиентите си и също предлагала услуги на кредит. Проститутката взима банкнотата от 100 евро и забързва към скромния местен хотел, за да си плати за стаята, която ползва. Собственикът на хотела приема банкнотата и я поставя на мястото, на което е била до преди малко, така, че богатият чужденец да не заподозре нищо.

В този момент, туристът слиза обратно до рецепцията, посяга към банкнотата от 100 евро, като обяснява, че стаите не задоволяват вкуса му, прибира си парите в джоба, качва се в колата си и напуска селото. Никой нищо не е произвел. Никой нищо не е спечелил. Но пък сега вече цялото село се е издължило и гледа на бъдещето с много повече оптимизъм.”

Ето значи, как с едни случайно попаднали 100 евро, и добре пласирани, и завъртяни  в оборот, се изчистват едни огромни дългове. Защото ако се замислим и сумираме дълговете на всички герои във фейлетона, ще се окаже че общият дълг е 1000 евро. Хитрото е че всички успяват да се издължат един-другиму само със стотачка.

Това е което се опитва да направи и Гърция в момента. Трбяват и образно казано, едни сто евро с които да завърти клеясалата и затънала икномика. Те ще бъдат използвани по същия начин. Проблемът е в мащаба, не са сто, ами са над сто милиарда. Но функцията им е същата. Разликта е че в реалният свят, за разлика от вица, при всяко едно плащане се дължат данъци, а при всеки един кредит и лихви. Именно за това, в реалната ситуация, докато се завъртят през всички длъжници, стоте евро щяха да изчезнат под формата на лихви и данъци и цикълът не може да бъде завършен. Парите се изтичат като вода в пясък.

По същия начин стоят нещата по отношение на дълговете и в цяла Европа, ако щете и в целия свят. Наскоро се бях замислил върху обстоятелството, че всъщност всеки дължи на всеки и дори най-богатите държави имат огромни дългуве към не знам кого си. Винагисъм се чудил, кой ли е всъщност крайният кредитор и един ли е всъщност той? Тази историйка по-горе обаче обяснява много нагледно как се формират дълговете. И докато статистиката плаши с гигантски цифри, сумирайки бакалски общите задължения, то истината е че те са едни и същи пари, които държавите, фирмите и ние хората дължим един другиму. И точна там е голямата заблуда. Защото ако всички тези задължения се сумират, се оказва че се получава една гигинтска сума пари, пари, които всъщност не съществуват никъде. Просто ги няма.

Ако, както в тази приказка, всички се идължат един другиму, ще се окаже че никой няма да дава ни никого нища. Проблемът е че трябза да дойде богатият германец, който да даде онези сто или сто милиарда евро. Тогава изглежда че всичко ще е наред. Уви, не. Хепиендът е само в приказките. А ако дълговете изчезнат, как ще бъдат управлявани и манипулирани обществата и държавите? И разбира се населяващите ги човешки единици? Няма как. Това е съвременният начин. Така функционира съвременният свят. И доколкото  е спорно дали парите носят щастие, то всички се стараят да ги имат в повече.