Рим, Джузепе и Кармела

Обожовам този град, а толкова рядко ми се случва да го посетя. Тази смесица от древности и ултрамодерност, аромата на жасмин, та дори и прострените гащи по балкончетата и фасадите току до самите порти на Ватикана.

Както всеки път и сега, пристигнах точно, когато беше започнала транспортна стачка, а трябваше за два дни да направя няколко срещи из целия град. Още на летището, бакшишите бяха вдигнали тарифата на 60 евро до центъра, въпреки табелите с фиксирана цена от 40 евро. Оказах на няколко мърляча и чух 100 пъти зад гърба си „Ваф ан кульо”! Накрая един се съгласи да ме вози на апарат до Термини, където имах среща. Окара ме и таксиметърът показваше 45 евро. Слязох на площадчето пред гарата и се обадих на колежката, която трябваше да ме посрещне. Каза ми 15 минути, които преляха в два часа висене заедно с куфара ми, а Термини не е най-приятното място за човек, с вид на турист да се мотае по здрачаване. Накрая Моника пристигна, угонорихме се за следващия ден и ме откара до хотела, който си бях запазил предварително. Вечерта имах уговорка с двама колеги, да излезем да хапнем и да поговорим по работа. Лежах пред телевизора, а по него течеше наживо някакъв концерт в подкрепа на Роберто Савиано.

Масимо и Алесандро дойдоха точно навреме. Качихме се в колата и потеглихмес обичайното бързане за „една уникална тратория, близо до централата на телевизия РАИ, където ядат всички известни римляни”. Двамата отпред спореха ожесточено, от къде е по-пряко да се мине, а Масимо потресен, карайки с около 100 по паветата се обърна назад към мен и ми каза:

-         Иван, как може един „миланезо” да ме учи как да карам в Рим!?!?!

Траторията наистина беше уникална, а храната невероятно, по стари римски рецепти. От тогава избягвам да си поръчвам „букатини аматришиана”, защото си развалям оня божествен вкус.

Рано сутринта си бях поръчал „шатъл”. Седях във фоайето на хотелчето и си говорех рецепциониста, човек поразително приличащ на Том Хейгън от „Кръстникът”, който се оказа смесица между белгиец, хърватин и италианец. Тогава от вратата влетя едно дребно човече съ сиво сако и бяло поло, който беше копие на Джо Пеши. Джузепе се оказа моят шофьор. Качи ме в огромен Рейндж Ровър и потеглихме към Чампино, където имах среща по работа. Попитах го от къде е и се оказа че е неаполитанец, а като разбра че знам кой е Савиано се оживи и ме попита от къде знам за него 4и дали и в България сме чували името му. Казах му че съм гледал и филма и съм чел и книгата преди това. Човекът беше изненадан и от дума на дума, започна да ми разказва историята си. Джузепе искал много да  има бензиностанция. Наследил хубаво парче земя близо до Салерно от родителите си, което било на главен път и на оживено място, а наоколо, в радус от 15-тина километра нямало нито една бензиностанция. Джузепе инвестирал каквото имал за разрешителни, проекти и т. н., като сметнал че общата му инвестиция ще отиде към 100 000 евро. Бил обмислил и вариьнта да вземе кредит. Отишъл с готовата документация в общината в Салерно и сложил папката пред отговорния служител. Онзи прегледал бумагите и му казал: „Кеньор, много добре, всичко е в изправност.” Джузепе попитал, това означава ли че вече може да започва строежа, на което му било отговорено, че принципно да, но трябва да получи одобрението на „Човека”. Ставало въпрос за еидн от босовете на местен клан на Камората. Дори и общината била безсилна, без блатословията на силния човек. От немай къде, нашият човек отишъл при камориста и му изложил плановете си. Онзи също с опитно око прегледал документацията и казал нещо от рода на „Браво момче, всичко е перфектно, справил си се страхотно.” Само че, Джузепе трябвало да плати 50 000 евро „мано” за благословията и след това можел да започне строежа. Е, разбира се, щяло да се налага, от време на време да върши и дребни услуги на клана, но това били „дреболии”.

Прибрал се Джузепе в къщи, седял цяла нощ  държал главата си, а на масата му седяла чаша вино. Много добре разбирал, какво бъдеще го очаква с тези „съдружници”. Сутринта събрал семейството си и им заявил:

-         Местим се в Рим!

Дошъл в столицата и с останалите си пари си купил този лъскав джип, за да вози такива важни господа като мене: „Нали правилно постъпих, сеньор Дотторе?” Казах му че е прав, разбира се и че идвам от страна, в която едва ли не всеки град е един малък Неапол. След почти един ден разкарване из Рим, Джузепе ме стовари на Фиомичино и ми  остави визитката си, заявявайки че в негово лице съм спечелил брат.

Наредих се на половинкилометровата опашка на чека и зачаках нервно. Почти закъснявах за самолета си. Точно да дойде редът ми и някаква индонезийка си изпусна куфара поне 5 пъти последователно и накрая вътрешностите му се разпиляха наоколо. Вече псувах. На полицая наблизо, това не му хареса и ме привика за обстоен преглед. Десет минути се събувах, обувах, свалях и слагах върху себе си дрехите си. Накрая бесен тръгнах по коридора и се заоглеждах за тоалетна. Влязох в едно магазинче и попитах едната продавачка, къде има тоалетна. Тя ми каза че тутакси ще ме заведе и ме хвана за ръка. Тръгнаме по някакъв страничен коридор, а тя бърбореше непрекъснато. Казваше се Кармела, беше красива, чернокоса девойка и нямаше мустаци. И не пускаше ръката ми, докато не ме заведе до сами вратата на WC-то. Започнах да се притеснявам. Вече си мислех че ще влезе с мен.Е не го направи. Разделихме се, а аз и казах че съжалявам че не сме се запознали на пристигане.

Мислех си, колко харесвам този град с лудите му хора, докато самолетът набираше височина, а Везувио се стопяваше някъде в далечината на юг.

Мистерията около смъртта на пеликана Петрос, талисманът на остров Миконос

Знае се отколе, че около смъртта на известните витае мистерия и загадка. Тя често бива обвита в легенди и митовe, а те имат една единствена цел, да я направят по-бляскава, героична и тържествена и отличителна. Да не бъде толкова прозаична и обикновена, защото иначе, къде изчезва цялото величие? Нещо подобно се е случило и с Петрос – пеликанът символ и талисман на култовия гръцки остров Миконос. Любимата на милиони туристи от цял свят птица и може би най-известният пеликан в света.

BIRRA

Никога не съм разбирал възмущението на част от хората (не всички, разбира се) от уригването след чаша хубава бира. Дали от погнуса, дали от някаква културна притвореност, често обръщат глава настрани. Истината е че това е удоволствие, което може да разбере само зажаднелия за газираната кехлибарена течност. Не е задължително да е общ работник, за да изрази по този начин задоволението си от утоляващият жаждата еликсир. Уригването, като израз на задоволство от добрата храна или питие от памтивека, не само сред турците, но и сред такива деликатни хора като японците. А за културата и възпитанието на последните, няма какво да си каже.

Какво правят със средният ви пръст в Токио

Христо е от Пирея. Около 60 годишен, 40 от които е изкарал по корабите като моряк – далечно плаване на търговски кораб и като общ работник по пристанищата. Въпреки това, няма онзи вид на закоравял пияница и побойник, така характерен за гореуказаните професии. По-скоро има вид на интелигентен градски човек, въпреки че според него самият, бил умен точно колкото тухла, а даскалът не го тормозел много да учи, ами го пращал по време на часовете да му пазарува или да му върши други лични работи.

„ За какво ми беше да уча? Професорът взимаше 1500 драхми на ден, а аз изкарвах по 5 000 на кораба. Исках да работя. Работеше ми се много и ми се изкарваха пари, и го правех!” Обиколил е света няколко пъти. Много пъти. Знае малко английски, много добре испански и малко японски.

„Мария” от Фарсала – версия „Пеликан”

От около седмица почти целия свят е разтърсен от един мистериозен скандал. Откритото в цигански катун във Гърция русокосо момиченце, именувано Мария разрови една рана в съвременните ни общества и един феномен, който от години  разяжда отвътре, бюргерските общества на „белия свят”, а именно гнусната търговия с човешки същества, която се случва и в този момент и то в нашия свят. Феномен, който гузно е прикриван и който точно този случай изтласка на повърхността като мръсна пяна. Защо гузно ли? Защото във спорадичните репортажи по темата в медиите се акцентира върху търговците в тази мръсна търговия и някак си лицемерно се пропускат купувачите. Обикновено богати бездетни семейства от богати бели държави. Няма търговия в която да присъстват само продавачи. Присъствието и на отсрещната страна е задължителна. Сделките винаги са поне двустранни.

Как Боби К отказа цигарите на ръба на една скала, над река Юкон

Боби К. е колоритен тип, който ходи с широки панталони с широки презрамки, риза и бейзболна шапка. Личи че е як, въпреки около осемдесетте си години. Българският му език е странна смесица от югозападен диалект и английски думи.  Някъде около двайсетгодишен е запрашил за Америка, подгонен от мечтата за нов живот. Попада в канадската част от Аляска и разбира се става жертва на златната треска. Когато го попиташ, защо изглежда толкова добре,

Гърция и Кипър - опитното поле на Европа

Български новини      www.nikolaynikov.eu
Преди години имаше такава практика, в часовете по трудово обучение ни караха на така нареченото опитно поле. Там засаждахме разни семенца и стръкове, които в последствие наблюдавахме като как се развиват. Грижехме се за тях, поливахме ги и ги торяхме, докато накрая учителят ни оценяваше според старанието и постигнатите резултати. Някои растеня бяха добре развити и даваха плодове, докато други изсъхваха или оставаха недоразвити. Така беше тогава, така е и сега.  В момента нещо подобно наблюдаваме и в събитията вътре в Европейския съюз.