Пол Феъбрук е консултант в областта на хранителната индустрия. Бил е декан на Института по кулинария на САЩ, директор на университета в Северен Илинойс и университета "Пасифик". От 1963 г. има собствена фирма. Носител на наградата за кулинария "Силвър Плейт". Автор е на три книги в областта на кулинарията.
– Защо дойдохте в България?
– Изпратен съм от Щатите да направя препоръки по отношение на храненето в този университет (Има предвид Американския университет в България в Благоевград, бел. авт.). Завършил съм първо литература, а след това кулинария в мичиганския университет. Бях препоръчан на г-н Грим от мой колега в университета в Мейн, който беше мой асистент.
– Може ли чрез храната да се влияе на емоциите на хората?
– Единствените две емоции, за които се сещам в момента, са удоволствието от вкусната храна и съответно неприятното усещане от недобре приготвената.
– Изпратен съм от Щатите да направя препоръки по отношение на храненето в този университет (Има предвид Американския университет в България в Благоевград, бел. авт.). Завършил съм първо литература, а след това кулинария в мичиганския университет. Бях препоръчан на г-н Грим от мой колега в университета в Мейн, който беше мой асистент.
– Може ли чрез храната да се влияе на емоциите на хората?
– Единствените две емоции, за които се сещам в момента, са удоволствието от вкусната храна и съответно неприятното усещане от недобре приготвената.
– Всъщност каква е точно работата Ви тук?
– Първото изискване е да разбера от какво има нужда обикновеният студент, на второ място аз трябва да гледам на студентите като на клиенти и да задоволявам техните изисквания и претенции и на трето място изискването към мен е да бъда професионалист, да познавам персонала и да управлявам бюджета. Трябва да бъда фанатик по отношение на качеството. Ще ви дам един пример за това. Ако се сервира супа, тя трябва да бъде толкова гореща, че да изгори езика на този, който я консумира, а основното ястие трябва да бъде достатъчно атрактивно и да предизвиква апетит.
– Как успявате да задоволите вкусовете на толкова различни хора едновременно, какъвто е случаят с Американския университет?
– Има много начини за това. Трябва да присъствам винаги, когато храната се сервира, и да се съобразявам с количествата неизядена храна, а дори и да попитате, всеки клиент ще каже какво обича и какво не.
– Първото изискване е да разбера от какво има нужда обикновеният студент, на второ място аз трябва да гледам на студентите като на клиенти и да задоволявам техните изисквания и претенции и на трето място изискването към мен е да бъда професионалист, да познавам персонала и да управлявам бюджета. Трябва да бъда фанатик по отношение на качеството. Ще ви дам един пример за това. Ако се сервира супа, тя трябва да бъде толкова гореща, че да изгори езика на този, който я консумира, а основното ястие трябва да бъде достатъчно атрактивно и да предизвиква апетит.
– Как успявате да задоволите вкусовете на толкова различни хора едновременно, какъвто е случаят с Американския университет?
– Има много начини за това. Трябва да присъствам винаги, когато храната се сервира, и да се съобразявам с количествата неизядена храна, а дори и да попитате, всеки клиент ще каже какво обича и какво не.
– Констатирахте ли някакви нередности тук?
– Трябва да Ви кажа, че бях изненадан. Очаквах да попадна на място със спартански условия за живот, но направо се очаровах от въображението на хората тук по отношение на приготвяне на храната. Ако имам някаква забележка, това е, с което съм известен и в Америка: храната за мен никога не е достатъчно топла.
– Канен ли сте да работите в някои ресторантска верига примерно?
– От началото на 60-те работих за клиент, собственик на верига от хотели. Трябваше да разбера защо те губят пари. Всъщност се оказа, че главният готвач вместо да готви, нарязваше пилета за друг клиент, а сервитьорите играеха по 24 часа карти в стаите.
– Трябва да Ви кажа, че бях изненадан. Очаквах да попадна на място със спартански условия за живот, но направо се очаровах от въображението на хората тук по отношение на приготвяне на храната. Ако имам някаква забележка, това е, с което съм известен и в Америка: храната за мен никога не е достатъчно топла.
– Канен ли сте да работите в някои ресторантска верига примерно?
– От началото на 60-те работих за клиент, собственик на верига от хотели. Трябваше да разбера защо те губят пари. Всъщност се оказа, че главният готвач вместо да готви, нарязваше пилета за друг клиент, а сервитьорите играеха по 24 часа карти в стаите.
– Защо Америка е известна като страната на хората с наднормено тегло?
– Ами защото никой не ходи пеш. Тук видях много слаби българи, защото, предполагам, ходят на работа пеш. При нас хората са непрекъснато в колите си, ядат в "Макдоналдс" или в "Кентъки фрайд чикън", а след работа гледат по шест часа телевизия и от това стават дебели.
– Каква според Вас е идеалната храна?
– Оставете ме в планината и ми давайте сирене, пресен хляб и много пресни зеленчуци. Тогава ще бъда щастлив.
– Ами защото никой не ходи пеш. Тук видях много слаби българи, защото, предполагам, ходят на работа пеш. При нас хората са непрекъснато в колите си, ядат в "Макдоналдс" или в "Кентъки фрайд чикън", а след работа гледат по шест часа телевизия и от това стават дебели.
– Каква според Вас е идеалната храна?
– Оставете ме в планината и ми давайте сирене, пресен хляб и много пресни зеленчуци. Тогава ще бъда щастлив.
– Какво ядат студентите в Щатите?
– Първо, 60% от тях въобще не се събуждат за закуска. Иначе основните храни са "паста" – тестени изделия, пица и в последно време тенденцията е все повече салати.
– Бихте ли разказали някой куриоз от практиката Ви?
– Когато бях в Китай, ни сервираха риба в един ресторант. Тя беше печена на въглени, като само главата й беше държана на студено, без да се отделя от тялото. Когато изядохме рибата, някой забеляза, че главата й е още жива и мърда. На мен ми стана лошо, направо отвратително. Никога повече няма да стъпя в Китай.
– И накрая нещо като пожелание или съвет?
– Мисля, че всички, които идват в България от Щатите и други развити страни, трябва да са впечатлени от въображението, което хората използват в тези тежки времена. Много е лесно да дойдеш от Америка и да се оплакваш, че нямало това или онова. Не е много лесно обаче да се върши това, което правите вие. Струва ми се, че ако искаш да бъдеш добър гост, трябва да разбереш това и да уважаваш хората, които живеят при по-трудни условия.
– Първо, 60% от тях въобще не се събуждат за закуска. Иначе основните храни са "паста" – тестени изделия, пица и в последно време тенденцията е все повече салати.
– Бихте ли разказали някой куриоз от практиката Ви?
– Когато бях в Китай, ни сервираха риба в един ресторант. Тя беше печена на въглени, като само главата й беше държана на студено, без да се отделя от тялото. Когато изядохме рибата, някой забеляза, че главата й е още жива и мърда. На мен ми стана лошо, направо отвратително. Никога повече няма да стъпя в Китай.
– И накрая нещо като пожелание или съвет?
– Мисля, че всички, които идват в България от Щатите и други развити страни, трябва да са впечатлени от въображението, което хората използват в тези тежки времена. Много е лесно да дойдеш от Америка и да се оплакваш, че нямало това или онова. Не е много лесно обаче да се върши това, което правите вие. Струва ми се, че ако искаш да бъдеш добър гост, трябва да разбереш това и да уважаваш хората, които живеят при по-трудни условия.
Разговаря Иван ПЕТРИНСКИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар