Никола Анастасов: “Най ми подхождат роли на загубеняци”

 

Преди да прочетете това интервю, трябва да знаете, че то носи заряда на времето си. И моят наивизъм, като човек настъпващ в сфератана журналистиката. Правено е през далечната 1994-та, когато съм само на 21 години. То е и едно от първите ми въобще интервюта. Ще се опитам в една поредица да представя онова време, през разказите на събеседниците си. 

Обича гроздова без мезе, луд е по внучетата си

•  Как попаднахте в театъра?
По някаква щастлива случайност веднъж като завърших гимназия кандидатствах и ме приеха във ВИТИЗ. Студентската скамейка също се оказа театър. 4 години само с това се занимавахме. След това бях един сезон във Врачанския театър, и от основаването на Сатирата съм един от членовете му. Сега май не ме бива за нищо друго.

•  Освен театъра има ли нещо друго, което да Ви интересува, може би някакво хоби?
Аз си мисля, че съм общо взето запален, защото се занимавам с човешките съдби. Играл съм и министри, и слуги, и готвачи, и любовник. Какво друго хоби да търся? Освен това аз на сцената си чешит красавец, голямо удоволствие ми доставя да снимам и филми.

•  На Никола Анастасов какъв тип роли му подхождат?
На загубеняците! Затова и много обичам, дори и на тези години, да играя хлапашки роли. Аз бях слаб ученик, палав, бавно се развивах и затуй в любовта не ми вървеше, защото бях пребит, един такъв – никакъв… Но пък за сметка на това имаше нещо сатирично в мене и това с времето се оказа плюс. Когато открих тези заложби в себе си, реших да ги развивам, защото бях непосредствен и истински, но с комедиен оттенък.

•  Вие самият ли сте в живота, в смисьл себе си ли играете?
Не играя себе си, разбира се, но през себе си изразявам ролите. Всеки човек не е само доброто и злото, а аз, съчетавайки това, на практика играя себе си, но вживявайки се в ролята. Не съм от тези актьори, които могат да имитират блестящо даден тип.

•  Ролите, които играете, имат ли отражение в частния Ви живот?
Разбира се, аз опознавам по този начин себе си. Запознавайки се с различните типове човешки характери, аз опознавам себе си, това ме обогатява. Артистът е човек, който е обречен да се занимава с хора, най-различни, и обича да се прибира вкъщи, където може да си почине, а аз съм интроверт. Вечерта в тъмното, докато заспя, аз си преправям гласа и им показвам как свиря на китара, противно ми се организират… Макар че свикнах, че човек не може да се представя в една светлина, която на него му е удобна. Напоследък, особено на стари години, започнах да чувствам самотата, меката, приятно ми е да страдам и понякога да ставам драматичен.

•  Това мазохизъм ли е?
Не, това е възрастта. Човек започва да става по-реален.

•  Как си прекарвате свободното време?Обичате ли шумните компании?
Аз непрекъснато съм с хора, най-различни, и обичам да се прибирам вкъщи, където мога да си почина. А преди всичко сериозно след работата по-бързо да вляза по-бързо в ритъма на другите. Не съм пийница, но обичам сериозно след работа да си пийна.

Имате ли някакви специални предпочитания по отношение на алкохола?

Имам железен принцип, преди представление, нито да пия, нито да ям. Но веднага след това съм с чашката в ръка. По-рано обичах да пия коняк, но сега минах на гроздова ракия. Обожавам я. Само дето имам един лош табиет, не замезвам. Аз може би съзнателно го правя, за да мога по-бързо да вляза в ритъма на другите. Не съм пияница, но обичам след работа сериозно да си пийна. 

 А предпочитания по отношение на жените?
Имам. От 33 години все една и съща. Но никога не съм губил интереса към тях.

-А има ли комични стуации, в които самият вие сте изпадал?

Разбира се. Ще ви разкажа за деня, когато трябваше да стана заслужил артист. Нали знаете, тогава всички искахме да станем такива. Трябваше да играя четиримата братя близнаци, аз само си сменях каплите. Братята бяха влюбени в една мома, тя беше Невена Коканова. Майката на момата беше Стойка Мутарова. В четирите действия на пиесата майката разговаряше с по един от женихите. Аз обаче бях като ошаваен заради това „заслужил“ и си бях забравил репликите. Накрая след мен трябва да излезе Парцалев, а той знае, че има един час и спокойно си пуши цигарата. Ужас, ние се уплашихмае и Стоянка излезе да вика Парцалев да излиза и да приключваме. Редил! За да не пуснат завесата, аз започнах да лая и лаех ту на единия край на сцената, ту на другия. И така станах "заслужил артист". С лай.

Има еднапредизборна тенденция, за ангажиране на ваши колеги с политически сили. Има ли оферти и към Вас?

Имам оферти и няма да ги приема и ще ви кажа, защо. Не искам да се ангажирам с политически сили. Аз имам една публика и тя е бълграската публика, а не електоратът на този и онзи.