Преди да прочетете това интервю, трябва да знаете, че то носи заряда на времето си. И моят наивизъм, като човек настъпващ в сфератана журналистиката. Правено е през далечната 1994-та, когато съм само на 21 години. То е и едно от първите ми въобще интервюта. Ще се опитам в една поредица да представя онова време, през разказите на събеседниците си.
Обича гроздова без мезе, луд е по внучетата си
• Как попаднахте в театъра?
По някаква щастлива случайност веднъж като завърших гимназия кандидатствах и ме приеха във ВИТИЗ. Студентската скамейка също се оказа театър. 4 години само с това се занимавахме. След това бях един сезон във Врачанския театър, и от основаването на Сатирата съм един от членовете му. Сега май не ме бива за нищо друго.
• Освен театъра има ли нещо друго, което да Ви интересува, може би някакво хоби?
Аз си мисля, че съм общо взето запален, защото се занимавам с човешките съдби. Играл съм и министри, и слуги, и готвачи, и любовник. Какво друго хоби да търся? Освен това аз на сцената си чешит красавец, голямо удоволствие ми доставя да снимам и филми.
