Какво правят със средният ви пръст в Токио

Христо е от Пирея. Около 60 годишен, 40 от които е изкарал по корабите като моряк – далечно плаване на търговски кораб и като общ работник по пристанищата. Въпреки това, няма онзи вид на закоравял пияница и побойник, така характерен за гореуказаните професии. По-скоро има вид на интелигентен градски човек, въпреки че според него самият, бил умен точно колкото тухла, а даскалът не го тормозел много да учи, ами го пращал по време на часовете да му пазарува или да му върши други лични работи.

„ За какво ми беше да уча? Професорът взимаше 1500 драхми на ден, а аз изкарвах по 5 000 на кораба. Исках да работя. Работеше ми се много и ми се изкарваха пари, и го правех!” Обиколил е света няколко пъти. Много пъти. Знае малко английски, много добре испански и малко японски.

„Мария” от Фарсала – версия „Пеликан”

От около седмица почти целия свят е разтърсен от един мистериозен скандал. Откритото в цигански катун във Гърция русокосо момиченце, именувано Мария разрови една рана в съвременните ни общества и един феномен, който от години  разяжда отвътре, бюргерските общества на „белия свят”, а именно гнусната търговия с човешки същества, която се случва и в този момент и то в нашия свят. Феномен, който гузно е прикриван и който точно този случай изтласка на повърхността като мръсна пяна. Защо гузно ли? Защото във спорадичните репортажи по темата в медиите се акцентира върху търговците в тази мръсна търговия и някак си лицемерно се пропускат купувачите. Обикновено богати бездетни семейства от богати бели държави. Няма търговия в която да присъстват само продавачи. Присъствието и на отсрещната страна е задължителна. Сделките винаги са поне двустранни.

Как Боби К отказа цигарите на ръба на една скала, над река Юкон

Боби К. е колоритен тип, който ходи с широки панталони с широки презрамки, риза и бейзболна шапка. Личи че е як, въпреки около осемдесетте си години. Българският му език е странна смесица от югозападен диалект и английски думи.  Някъде около двайсетгодишен е запрашил за Америка, подгонен от мечтата за нов живот. Попада в канадската част от Аляска и разбира се става жертва на златната треска. Когато го попиташ, защо изглежда толкова добре,

Гърция и Кипър - опитното поле на Европа

Български новини      www.nikolaynikov.eu
Преди години имаше такава практика, в часовете по трудово обучение ни караха на така нареченото опитно поле. Там засаждахме разни семенца и стръкове, които в последствие наблюдавахме като как се развиват. Грижехме се за тях, поливахме ги и ги торяхме, докато накрая учителят ни оценяваше според старанието и постигнатите резултати. Някои растеня бяха добре развити и даваха плодове, докато други изсъхваха или оставаха недоразвити. Така беше тогава, така е и сега.  В момента нещо подобно наблюдаваме и в събитията вътре в Европейския съюз.

Всъщност китайците никога няма да ни завладеят

През 19-ти век Америка се индустриализира с невиждани темпове. Освен индустриализацията, американците започват  да се заселват на запад , колонизирайки огромни територии и накрая достигат до Западното крайбрежие и почват да строят градове. Единственият тогава възможен начин на доставки през обширните степи освен дилижансите на „Уестърн юниън” е новооткритата железница. Така американското правителство решава да построи

Европа като ресторантско меню

Български новини

   Има нещо специфично в съвременната средиземноморска култура и това е тоталният отказ и на индивида и въобще на обществото да участва във финансови обществени ангажименти. Наскоро Британия бе обвинена че гледа на на Европейският съюз като на ресторантско меню, от което можеш да избереш ястието, което ти харесва и да откажеш това, което не харесваш. Ако това е валидно за поведението на Обединеното Кралство по отношение на някои практики на съюза, то е трижди валидно за средиземноморските държави но с един обратен знак.  Докато Великобритания е водеща световна икономика и едно от най-богатите общества в Евросъоза и разбира се, един от основните донори заедно с Германия и Франция, то не можем да кажем същото за средиземноморското крайбрежие на Европа.

Страстите на Афродита

   

    
 Български новини
   Има една стара приказка, която знам от дядо си, за един човек, който направил някаква голяма беля и бил отведен при местния кадия* за да бъде съден. Кадията, разбира се го осъдил, но понеже бил спроведлив и добронамерен, лешил да даде възможност на осъдения сам да избере наказанието си. Предложил му да избере между това да изяде едно кило сол, да плаги десет жълтици или да му ударят десет тояги на гол задник, с извинение. Нашият герой решил да мине по най-евтиния начин. Нито му се давали пари, нито бой му се яло, та решил че ще яде солта. Донесли му едно кило сол в една тепсия и седнал осъденият да я яде в присъствието на свидетели и кадията. Изаял една-две лъжици,

устата му пресъхнала и се напукала, запенил се и се отказал. Но все още не му се давали пари и решил да поиска следващото наказание, да му ударят десет тояги. Завързали го на един кол, събули му потурите и джелатинът замахнал с тоягата. Издържал осъденият само до петата тояга с писъци и викове и преди да припадне от болка извикал: