Старият Георгиос от Спарта

Гледайки телевизия се сетих за един мой приятел, грък, който познавах преди години и който не съм виждал отдавна. Дано е жив и здрав. Георгиос беше от древната Спарта и говореше български перфектно. Нстояваше да му викаме Георги, защото докато е в България, именно така било името му. Георгиос се казвал като си е в Гърция. През 60-те е учил в София и се е прехранвал като хамалин на Сточна гара. Имаше невероятна житейска философия и разбиране за мъжкарство. Един истински съвременен Алексис Зорбас. Среден на ръст с мустаци типични по-скоро за критянин и онези толкова актуални навремето дълги нокътчета на макия пръст. Винаги носеше дрехи и дребни златни бижута за една руса сервитьорка, която му беше любовница и се консултираше с нас младежите, дали са подходящо подбрани и дали ще се харесат на Нина, както се казваше момичето.

Някой трябва да плати сметката?

   Години наред Гърция бе островът на щастието. Не само за богатите западняци с пълни джобове, които прекарваха летните си ваканции по плажовете на Миконос , но и за бедняците от Източна Европа, тръгнали да търсят късмета си и по-добрият живот. Но с идването на световната финасова криза преди година - две, долче вита започна да понагарча. Още през миналата година се оказа че страната с претенции за люлка на европейската култура е натрупала невъзможни дългове и икономиката и е пред колапс. Тази новина изправи космите по врата не само на самите гърци, но и на цяла Европа.

ЕДНИ ПАРИ НА ВЯТЪРА

Български новини
 

Последните две-три години се превърнаха в ад за Гърция и не само за нея. Новото неформално разделение на континета на богат Север и беден Юг замени старото от времето на желязната завеса запрати южната ни съседка в тази недобра половина и по-скоро я доближи до нас. И това условно наречено „сближение” не се дължи на някакво наше бурно развитие, а по-скоро на изоставането на Гърция от общото европейско развитие и приближаването и до онова място, от където е тръгнала. Едно своего рода танго на икономическото развитие – две напред, едно

Европа като етажна собственост

 

В предният си коментар зачекнах темата за това, защо са необходими общите усилия в правенето на обществени начинания и защо индивидуалният подход е неприложим. Ставаше въпрос за Гърция и опитите и да остане самостоятелна и финансово независима държава, бидейки от друга страна един от 12-те стари членове на Европейския съюз. Примерът беше следният  - ако една общност от хора, реши да направи някакво обществено начинание – строеж, то общността трябва да действа като един или по-скоро трябва да има един, който да взима решенията и да носи отговорностите.

GOD SAVE THE QUEEN!

 Започва леко да ми се избистря защо англичаните са гракнали толкова срещу българите и румънците. Последните много не ме вълнуват, но виж, що се отнася за нас, интереса ми е жив, бидейки и аз част от тази нация. Ост
авяме политическите дивиденти, които печелят и управляващи и опозиция под полите на Бъкингам.

ВОДЕВИЛЪТ „ГРЪЦКА КРИЗА” ИЛИ КРИЗАТА НА УЗОТО*

Български новини

Има една страна в Европа, която успява да осребри всякаква ситуация в която попада и това е Гърция. Независимо дали биват заплашвани, молени или поощрявани, гърците печелят  във всеки един случай. В продължение на няколко години вече, гръцката криза опъва нервите на европейските лидери като струните на антична лира. А както знаем елините са много добри на този инструмент.

ВОДЕВИЛЪТ „ГРЪЦКА КРИЗА” ИЛИ КРИЗАТА НА УЗОТО II

Български новини


В първата част на  статията се опитвам да обясня че всъщност гръцката криза не е толкова трагична, колкото се опитва да бъде представена. Нещо повече, много от обстоятелствата около нея, навеждат на мисълта че събитията имат по-сериозна подредба отколкото изглежда на пръв поглед.
Първото обстоятелство е че на този икономически феномен беше отделено много време и медийно пространство впродължение на няколко години и вместо да се стига до някакво решение, проблемът изглеждаше че се задълбочава. Това някак си буди учудване.