Гръцката тъга по отминалото величие на Елинизма

    Това е озадачаващо и често учудващо, защо Гърция  не успя да тръгне напред като другите народи? Защо търците просто избират да съществуват с  паметта на бащите си, а не продължиха по стъпките им? Те бяха благословени със солидна основа но нацията постепенно се свива до просешко състояние, пише гръцкият журналист Андреас  Крисафис. Европейските народи прегърнаха нова индустриална революция и населението започна да се проявява в
безпрецедентен устойчив растеж, но и Гърция или Кипър. Изглежда, като че Гърция бе обречена да живее в летаргия и лабиринт от паяжини. Безспорно, елинизма, който ни донесе демокрацията е повлиял човечеството и образа на сетът, който познаваме днес. Интелекта на гръцки умове, като Архимед, Херодот, Питагор Сократ и Платон,  са революция в човешката мисъл . И все пак,  с течение на времето, елинизма е загубил блясък. Защо и какво предизвика този колапс? Като погледна назад, има два основни фактора, които са допринесли за падането на елинизма; Християнството и османизма, е отговорът на автора. Християнството изисква сляпо подчинение забрана на въпроса за съществуването на Бог, като духовенството е изцяло мъжки приоритет.  Тези принципи са в пряк конфликт със свободния дух на гръцката Логика, която поставя под въпрос нещата такива, каквито са  и на нещата такива, каквито не са. Когато Константин Велики премества столицата на империята в Константинопол (330 г.)  в продължение на повече от 1100 години – християнството достигна безпрецедентни нива на контрол на ума и ярост в християнската религия. Той се прилага смес от любов към Бога, заплахи и насилие и е вселява страх от „огън и жупел.“   

   Идването на османците поставя нов тъвен период на упадък на елиницма, който е забраве за още половин хилядолетие, когато Западна Европа върви по стъпките на прогреса. Влиятелни гърци обаче остават доминиращи в областта на търговията и гръцки корабособственици стават морските превозвачи на Османската империя. Разработена е нова водеща класа на „прокриоти“или „кокабазис“ на турски език. По същество те са бюрократи и бирници и бързо печелят репутацията корумпирани непотисти. В имперската столица Константинопол  Вселенският патриарх придобива още по-голяма сила и под закрилата на султана слага религиозен контрол върху цялото православно население. Като лидер, той има широки правомощия и контролира съдилищата и училищата, както и църквата в цялата Османска империя – невероятен източник на валст на базата на теокрацията. Междувременно турската тирания и корупцията на духовенството предизвика огромен отлив на интелектуалци и хората  заселват планините или бягат в чужбина. Самата данъчно-наказателна система е свирепа. Често християните приемат исляма, за да се измъкнат от тежките налози и преследване. Смъртта на Златния век на Гърция трае стотици години, но според автора се дължи на османците и християнската индоктринация. Днес историята е друга. Няма официално публично събиране без присъствие на духовници. Преобладаващото присъствие с религиозни лидери е такова, че  обществото се намира почти в периферията на теокрацията. Политиците и от друга страна не се осмеляват да пропускат възможност на медийното отразяване на такива обществени събития; религията и политиката са станали толкова преплетени, че това вече пречи на демокрацията, продължава разсъжденията си авторът, в стил и посока, доста познати и от нашенските мантри по въпроса за изоставането в културно-икономическо развитие. 

   Може доста да се опонира на мнението му, по тношение на това, до каква степен религията през Средновековието е пречила на човешкото развитие, защото тъкмо в Западна Европа именно са били най-свирепите гонения, там са кладите, там е Инквизицията. Е явно не само авторът, явно тук на Балканите всички пропускаме нещо, за което не можем да се сетим.


Всеки народ тъгува по отминалото си величие, но докато ние на Балкана орлакваме миналото си, светът нърви напред.