Quo vadis Савиано?

Роберто Савиано е последното голямо явление в борбата с организираната престъпност и е точно толкова значим, колкото Джовани Фалконе и Елиът Нес. Може би дори по-значим, защото, това което прави, надхвърля границите и постиженията на предшествениците му.  Прави го не облечен с властта на държавата и институциите зад гърба си, а чрез  думи. Прави го в една книга. Книгата се нарича „Гомор” и е кинематографично точно описание на действията на една от най-мощните престъпни организации в Италия – неаполитанската Камора.

Мафия-подобната структура, която е много слабо известна извън пределите на страната и не по-малко мистична вътре в нея се е превърнала в международен престъпен синдикат, разпрострял пипалата от незаконните си дейности не само в Европа, но и далеч извън континента. След излизането на книгата тиражът и продажбите са скромни. Самите босове на „Системата”, както те самите предпочитат да наричат организацията си го взимат на присмех. Дори му предлагат да спонсорират начинанието му. Почти като авторът на „Кръстникът” Марио Пузо, който получава благословията на всесилния нюйоркски бос Джо Коломбо. Приликите, обаче свършват до тук.  Книгата на Савиано се превръща във взрив. За няколко месеца, тя е продадена в стотици хиляди екземпляри в цяла Италия и в милиони в Европа. Роберто се превръща в суперзвезда. Мафията го заплашва и е принуден да се крие. Той  никога вече няма да бъде свободен. В затвора на престъпената омерта живота тече бавно и всяка минута тягостно напомня на Савиано за цената на мълчанието. Сам завинаги по ръба между живота и смъртта, един от най-преследваните автори в света заплаща за смелостта да изобличиш мафията със строго секретно изганничество, в страх от най-жестокия клон на италианската организирана престъпност- вездесъщата Камора. Може би под въздействието на разкритията направени от Савиано, настоящият папа Франциск се превърна в първият духовник от този ранг в католическия свят, който открито обяви мафията за сатанинско дело.

Гомор

Обичайна гледка: Убийство на улицата в Неапол

Роберто Савиано е роден през 1979 г. в южния италиански град Неапол, в района Казал Ди Принчипе. Дете на католик и еврейка, Роберто се различава от традиционно  религиозните си връстници и е дълбоко повлиян от левичарски идеи на Езра Поунд, Ернст Юнгер, Карл Шмит,  Гаетано Салвемини и др. Още като дете става свидетел на въздействието на неаполитанската мафия Камора в града. Едва 13-годишен е очевидец на убийство, а собственият му баща е пребит жестоко, само защото помогнал на ранено момче, нарочено да бъде убито от екзекуторите на Камората. Случилото се променя мирогледа на Роберто и предизвиква в него неистова омраза към престъпния тумор на родния му град. Наш информатор и негов състудент разказва, че още от ранните си години в университета, Роберто е странно същество. Облича се по неприемлив за околните начин. С дълго кожено манто и войнишки „кубинки” дори през най-горещите месеци. Винаги сам и мълчалив, странящ от компаниите и несговорчив. Живеещ в свой собствен свят, общуващ с много малко хора. На ухо се говори, че под мантото ходел гол и имал влечение към ексхибиционизма. Бруталните спомени от убийството го преследват. Решава да изобличи системата като става част от нея. Прекарва години в проучване на мафията, работейки в обекти собственост на клановете. Работи под прикритие на строителна площадка на обект, собственост на Камората, а после и в шивашката индустрия и на пристанището на Неапол. Случва се дори да обслужва масите на мафиотска сватба. Събраната информация издава в първата си и най-известна книга „Гомор”, която излиза през 2006 година, когато Роберто е само на 26 години. Оригиналното заглавие на книгата е Гомора, игра на думи между Гомор, библейският символ на покварата и Камора. „Камората не се притесняваше, че бях написал книгата. В началото, дори я купуваха и си я подаряваха един на друг с гордост. Успехът на книгата, е това, което ги притесни. За да бъда честен, ние мислехме, че няма да продадем повече от 5000 или 10 000 копия. Това са средните цифри за италиански книги, които обхващат въпроси мафията; те имат много ниски продажби. Когато Камората видя, че сме продали над 100 000 копия, те бяха ужасени. Винаги съм казвал, че те не се страхуват от мен; тях ги е страх от моя читател.” Камората е бясна. Не заради книгата и съдържанието, а заради обществото, заради хората, които научават за пъклените й дела. Книгата представя действията на мафията не с онзи романтизъм, характерен за  Марио Пузо, а в цялата й гнусота. Италия вече не е само моцарела и долче вита, а страна, в която се случват отвратителни престъпления. Системата е осветена и от присмехулното намигане вече няма и помен. Савиано е заплашен със смърт от няколко от кръстниците описани в " Гомор". Министърът на вътрешните работи Джулиано Амато назначава охрана на младия писател. От този момент нататък, той е принуден да сменя квартирите си, да живее денонощно пазен от петима карабинери и да живее, като идола си, Джовани Фалконе. В интервю Савиано проплаква: „Моят полицейски ескорт се състои от петима офицери карабинери с два бронирани автомобили, които са с мен по 24 часа. Сменяме местожителството си много често. Аз по принцип не мога да имам нормален живот. Но аз не съм единственият, много хора в Италия трябва да живеят по този начин.”. През есента на 2008 г., информаторът Кармине Скиавоне, част от клана от квартала на Савиано - Казалези, разкрива, че е планирала да убие писателя и полицейската му охрана на магистралата между Рим и Неапол с бомба.
След като тази информация излиза през октомври, шест нобелови лауреати и интелектуалци: Орхан Памук, Дарио Фо, Рита Леви-Монталчини, Дезмънд Туту, Гюнтер Грас и Михаил Горбачов публикуват статия, в която излизат в подкрепа на Савиано срещу Камората. Но защо е толкова важно да се каже нещо, което е просто очевидно? Защото в Италия Роберто Савиано е противоречива фигура. От една страна, хора като Умберто Еко го защитават, а от друга страна, местните неаполитанци го считат за предател. Италианското общество и досега е раздвоено по темата  Савиано.  Самият Силвио Берлускони, тогава премиер открито го обвини,  че с "клеветите си" уронва престижа на страната. Против писателя застана дори футболната легенда Фабио Канаваро, също неаполитанец. Кръстоносният поход срещу Камората не превръща Савиано в герой сред обикновените хора в собствената му родина. Освен от камористите, той е мразен от почти всеки човек от Южна Италия и особено в областта Кампания.  За местните Роберто Савиано, човекът разобличил мафията, си остава „pentito” – предател, доносник. „Бях наясно, за дълбоката омраза, която хората от областите, които споменавам в книгата изпитват към мен. Дори Неапол, голяма част от Неапол ме мрази, презира ме.” – споделя Савиано. Неаполитанците обичат „Системата”, защото тя им дава закрила и работа. Ярък пример е ареста на боса Ди Лауро, суперзвездата на неаполитанската мафия, при чието задържане целият квартал излиза да защити „благодетеля” си от полицията. Дон ди Лауро, когото полициате услужливо изчакват да избере най-елегантния си костюм  по време на ареста е дал работа на хиляди. Романтичния облик на мафията, усещането за справедивост, каквото нито едно правителство не предлага е основната причина за народната любов. Дългата ръка на Камората се усеща и в най-затънтените италиански селца и всява респект и първобитен страх. Още преди да издаде книгата си, Савиано е наясно, че започва война, която ще загуби. „Тази война е обречена. Те винаги печелят. Рано или късно ще ме намерят и ще ме убият. Незибежно е. Вижте, какво се случи с Фалконе, Борселино, Далла Киеза.”, разказва писателят. На 26  години Роберто Савиано става най-обсъжданият италианец в света, но усещането, че е персона нон грата дори сред обикновенните хора никога няма да го напусне.

 

Арестът на Козимо ди Лауро

Нула-нула-нула

След „Гомор” всичко за Савиано се променя. Местоположението му се пази в пълна тайна, охраната е денонощна, а контактите му строго наблюдавани. Най-търсеният за интервю италианец се мести от град на град, от държава в държава. Доброволният затворник трудно вижда дори собствената си майка, а семейството му е принудено да смени Неапол с неизвестна посока. Минават седем години в изгнаниничество и самота. Савиано обаче решава да продължи да пише, отново по тема, която ще разбуни духовете, този път в световен аспект.  " Нула Нула Нула" излиза през 2013 година и представлява проучване посветено на световната „мафиотска валута”, кокаина. Савиано работи пет години по темата за кокаина. Пътува с фалшива самоличност и многобройна охрата из САЩ, Мексико, Испания, Италия и Германия. Той описва кокаина като най-големият бизнес в света, най-бързият начин да се правят пари. Например, ако инвестирате 1 000 долара в акции на Apple след една година можете да получите 1200- 1500 долара печалба. Ако обаче инвестирате  1,000 в кокаин, след една година получавате 182 000 щатски долара. Търговията с наркотици няма правила.  Когато един човек се превръща наркотрафикант той има две възможности, смърт или затвор. Като типичен левичар, Савиано описва кокаина като толкова необходим за съвременния капитализъм, както петролът във филмите на Пазолини. Многомилиардните печалби се вливат в икономиките на Европа и Северна Америка и именно тези милиарди са използвани за спасяването на банките по време на криза, когато другите пари изчезват. Савиано има радикално лекарство за справяне с проблема. Предлага тоталното легализиране на дрогата. Така незаконните печалби и мощта на картелите ще останат в миналото. И тази книга носи успех на неаполитанеца, който продава над един милион копия от нея. "Нула Нула нула" е посветена на всички карабинери, които са го охранявали. С тях е прекарал вече над 38 000 часа и в близко бъдеще не се очертава промяна в живота му. " Започваш да мислиш като мафиот, правиш от параноята начин на поведение и благодариш на народа от бездната, че те е научил да подозираш. Лоялност и доверие стават две непознати думи, съмнителни. Около теб има врагове или използвачи. Това е днешният ми живот", споделя Савиано, който плаща висока цена. Никой досега не е успявал да покаже толкова добре най-грозното лице на обществото ни. На тридесет и три Роберто Савиано живее в сянката на най-големият си страх. Остава му да чака. Който проговори, умира. Рано или късно.

КАКВО Е КАМОРА?

Камората е вторият по големина работодател след държавата

За разлика от сицилианската Коза Ностра, неаполитанската Камора през последните 30 години доказа, че е действителната сила не само в Италия и криминална Европа, но и в целия   свят.
Информация от няколко разузнавателни служби, публикувана в независими международни интернет сайтове, както и източници от нашите и от италианските специални служби показват, че през последните 10 години отношенията между родната организирана престъпност и Камората са достигнали високо ниво на сътрудничество, като от години осъществяват взаимно изгодни сделки, нарушаващи поне 4 европейски закона.
Именно тук е мястото да се отбележи, че точно фамилиите от Камора са тези, които в последните 30 години движат целия трафик с кокаин от Южна Америка към Европа, в частност към Италия. Извън дрогата, другото важно бизнес перо е трафикът с обикновени и токсични отпадъци. За разлика от сицилианската Коза ностра, при Камора липсва пирамидалната структура на управление с ярко изразен „управителен съвет”.  Неаполитанската мафия е плоска структура, състояща се от независими кланове с определени територии и сфери на влияние. Поради непрекъснатите стремежи за надмощие на отделните семейства, Камора е и една от най-кървавите гангстерски организации, оставила десетки хиляди трупове по улиците за последните няколко десетилетия.