От около седмица почти целия свят е разтърсен от един мистериозен скандал.
Откритото в цигански катун във Гърция русокосо момиченце, именувано Мария
разрови една рана в съвременните ни общества и един феномен, който от
години разяжда отвътре, бюргерските
общества на „белия свят”, а именно гнусната търговия с човешки същества, която
се случва и в този момент и то в нашия свят. Феномен, който гузно е прикриван и
който точно този случай изтласка на повърхността като мръсна пяна. Защо гузно
ли? Защото във спорадичните репортажи по темата в медиите се акцентира върху търговците в
тази мръсна търговия и някак си лицемерно се пропускат купувачите. Обикновено
богати бездетни семейства от богати бели държави. Няма търговия в която да присъстват
само продавачи. Присъствието и на отсрещната страна е задължителна. Сделките
винаги са поне двустранни.
Случката с Мария даде храна и аудитория на медиите по цял свят и по
страниците на вестниците, и по екраните на телевизорите се показаха какви ли не безумни
и фантастични теории за произхода на момичето. Повечето от сферата на
фантастиката или поне на смелите предположения. Но нека погледнем фактологията
и се абстрахираме от тоновете „жълти новини”, излъчвани през половин час по
случая.
Фактите за момента са следните:
- Момичето е намерено случайно от
полицаи в циганско гето. „Родителите” на детето са с очевидно различни
и по външен вид, и етнически. Семейството има 14 деца, само четири от които са родени в него. Доказано
е чрез ДНК тест, че Мария няма никаква връзка с отглеждащите я роми.
- ДНК пробата на Мария е сравнена с
всички налични на липсващи деца от списъка, с който разполага Интерпол. От там
недвусмислено заявяват че няма съвпадения. Сиреч не е намерена връзка между
детето и някой от обявените за изчезнали до момента. ДНК пробата и е разпратена и до всички полицейски управления по света.
- При разпитите ромите са дали поне пет
различни версии на разследващите. Нито една не е доказана и всяка една е в
противоречие с предишните. От това и извода че те не са надеждни източник. Още
повече че са обвинени в тежко углавно престъпление и техните показания не могат да бъдат приети като доказателства.
- Интересен факт е че кръщелното
свидетелство на момичето е издадено през тази (!) година от общината в Атина.
Това предполага че детето е живяло в семейството от 2009-а досега без никакви документи.
Защо и как е издадено това свидетелство с такова закъснение е въпрос, на който
трябва да отговорят длъжностните лица от въпросната администрация. Защо обаче
ромите са забавили толкова години узаконяването на детето е друг любопитен
въпрос.
- Според антрополозите, зъбният статус
на детето е характерен за 5-6 годишна възраст. „Родителите” на момичето твърдят,
че то е 4 –годишно. Поредно разминаване между показания и действителност.
- Мария е с подчертано нордически черти.
Това предполага произход от Северна Европа.
На базата на горните факти можем да направим следните изводи. Ако
севрноевропейското момиче Мария е било откраднато, то някъде из файловете на
Интерпол или полицейските управления трябва да има информация за това. Такава
обаче за момента липсва. Налага се извода че детето по-скоро е продадено на
ромите. Ако приемем че Мария е от Северна Европа, то надали майката е от богата
държава като Швеция или Дания. Много малко вероятно е скандинавка да продаде
отрочето си на цигани в Гърция. По-скоро това би могла да бъде жена от бедна
северноевропейска страна. По тази причина няма информация за изчезването на
детето. То просто е продадено. Майката би могла да бъде и проститутка. Защо
обаче ромите, като купувачи са „забравили” да регистрират детето в гражданския
отдел на която и да е община? Ами защото са искали да го препродадат на богат
европеец за много, много пари. Русо и синеоко момиченце явно би могло да струва доста.
Просто са били в очакване на „бащата”, който ще развърже кесията и после ще
припознае детето. Ако то има вече кръщелно свидетелство, операцията по
припознаване ще бъде затруднена и невъзможна. Пак остава въпросът, как
администрацията е издала акт за раждане след толкова години и на базата на
какво основание?
Ако всички тези предположения се окажат верни, то истинските родители на
детето никога няма да бъдат открити. А случая ще остане като поредица от
жълтите и скандални хроники от една мръсна търговия, която някъде се случва и
сега. Ако твърденията на СИ ЕН ЕН че в Атина са правени ексхумации на детски
гробове, където са били намирани празни ковчези, то на човек може да му
настръхне косата само при мисълта какво би могло да се е случило на
„починалите” младенци. Ако са били продадени на някое бездетно семейство, може
би са били щастливи късметлии. Но дали не са свършили на някоя хирургическа маса,
продадени за органи като в месарница? Един Господ знае. Но нашето уж пасторално
общество крие гнусни тайни под повърхонстта си. На фона на това, Мария от
Фарсала може и да се е оказала късметлийка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар