Страстите на Афродита

   

    
 Български новини
   Има една стара приказка, която знам от дядо си, за един човек, който направил някаква голяма беля и бил отведен при местния кадия* за да бъде съден. Кадията, разбира се го осъдил, но понеже бил спроведлив и добронамерен, лешил да даде възможност на осъдения сам да избере наказанието си. Предложил му да избере между това да изяде едно кило сол, да плаги десет жълтици или да му ударят десет тояги на гол задник, с извинение. Нашият герой решил да мине по най-евтиния начин. Нито му се давали пари, нито бой му се яло, та решил че ще яде солта. Донесли му едно кило сол в една тепсия и седнал осъденият да я яде в присъствието на свидетели и кадията. Изаял една-две лъжици,

устата му пресъхнала и се напукала, запенил се и се отказал. Но все още не му се давали пари и решил да поиска следващото наказание, да му ударят десет тояги. Завързали го на един кол, събули му потурите и джелатинът замахнал с тоягата. Издържал осъденият само до петата тояга с писъци и викове и преди да припадне от болка извикал:

-      Спрете! Ще плащам!

Кадията махнал благосклонно, отвързали човека от кола и той платил глобата си от 10 жълтици. Оказало се, че вместо от началото да плати, той в желанието си да надхитри съдиите всъщност понесъл и трите наказания. Тръгнал си без пари, с разранена и пресъхнала уста и кривящ от болките в посинените си задни части. Историята е много поучителна и днес ние виждаме как малката островна страна Кипър, в опитите си да мине тънко, плаща и по аналогичен начин. Островът, известен като родно място на Афродита и сещайки се за по-горната приказка се иптвам да си представя олимпийската съблазнителка, как се отдалечава с наведена глава, точно като онзи тарикат с посиненото Д.

Нека да започнем от началото. Само допреди месец, Европа отдъхваше с облекчение от новите управници в Никозия. Западът приветства новоизбраният президент Анастисиадис, защото се надяваше че ще постигне с него онова споразумение за стабилизирането на икономиката на острова, което не можа да постигне по време на осеммесечни тежки преговори с предшественика му Христофиас. Отявлен левичар, Христофиас старателно избягваше достигането на договорка с Иврокомисията, ясно осъзнавайки негативите на сринатия имидж и тежките последствия за популярността му. Яркият пример в това отношение беше съвсем наблизо – Гърция. По това време някъде, чух и историята от първо лице, като каво представлявала ужасната криза според един местен киприот. Ужасно било, защото хората вече не може ли да издържат децата си, учещи в Лондон и не можело вече човек да си наеме частни учители за подрастващите. Не можел човекът да си купи и нова кола. Това именно беше грозното лице на кризата в очите на един кипърец. Трогателно, нали?

Всъщност грозната истина за Кипър дойде само преди дни, когато се оказа че страната почти не разполага с парични ресурси за да продължи самостоятелно да обслужва себе си. Афродита се оказа гола, като в онази картина на Ботичели.

Дефицитът на страната, оценяван преди месеци на 10 милиарда евро за кратко набъбна до колосалните за размера на икономиката и 17 милиарда.  Никозия поиска спасителните милиарди, заплашена от банкрут, излизане от Еврозоната и може би въобще от ЕС. От Европа обещаха кредит под няколко условия.

-      Одит върху наличието на съмнителни банкови авоари в кипърските банки.  Страната е известна офшорна зона, и изключително популярна дестинация за капитали с доста съмнителен произход.

-      Увеличаване на данъчната ставка от 10% (най ниска сред страните използващи евро като разплащателна валута) на 13%

-      „подстригване4 на всички банкови депозити на територията на кипър с 10% еднократно. В продължение на последната една годиназападногерманските специални служби бяха разследвали произхода на въпросните депозити и бяха установили че голяма част от тях са на фирми и индивиди с меко казано съмнителна репутация. Тези 10 % трябваше да са „самоучастието” на кипър в спасителното финансиране за да се избегне колапс на икономиката му.

От този момент нататък нещата станаха неуправляеми. Реакцията на Русия беше светкавична. Оказа се че повече от половината налични пари на острова са с руски произход, около 30 милиарда евро. Самите Путин и Медведев обвиниха Европа в опит да конфискува пари на руски граждани. Самите кипърци се събраха пред затворените банки в опит да изтеглят спестяванията си, а по портретите на г-жа Меркел на острова, носени от демонстрантите се появиха характерните мустачки. За един ден гордата европейска принадлежност бе потъпкана, а Европа се превърна в очите на киприотите като триглава ламя, опитваща да ги превърне в роби.

Парламентът в никозия набързо отхварли предложението, а финановият министър Сарис хвана първия полет за Москва. По същото време, когато с частните си самолети, паникьосани руски олигарси кацаха в Ларнака в опит да си приберат заплашените от подстригване авоари.Тънката сметка на Сарис беше че ще надхитри Европа, взимайки пари от Русия, страна чийто граждани са основен инвеститор в страната му. В замяна министърът беше склонен да заложи прогнозните огромни и съсобствени със съседин Израел газови залежи – обект на проучване. По същото време в Москва пристигна и шефът на Еврокомисията Барозу. Какво точно е станало там, и как точно се е разиграл белотът не е точно ясно. Ясно стана само че Москва няма да даде пари на Никозия. Москва не повярва на крокодилските сълзи на г-н Сарис. Руски държавен представител каза че не може да даде нов заем на Кипър, дори нещо повече. Той изрази съмнение че островът изобщо е в състояние да върне и дължимият стар заем от 2,5 милиарда. Това са думите, зад тях обаче прозира едно друга сметка. Русия не е толкова глупава да си развали отношенията с най-големият си търговски партньор Европейският съюз в замяна на някакви три милиарда и игра ва-банк с малкия остров срещу ЕС Фалитът на Кипър ще доведе по-големи загуби – всичките 30 милиарда. От друга страна Кипър я има газ, я не. Дори и залежите да са гигантски, островът на Афродита може да претендира за 10-20% от тях, останалите принадлежат на Израел. Това значава руснаците да влязат в още един излишен конфликт. Междувременно, докато г-н Сарис щъкаше между Брюксел и Москва, в играта се намеси и четвърти играч, когото никой не беше взел под внимание до момента. Турция заяви претенции върху находищата и каза че ще направи всичко възможно да блокира експлоатацията им докато не получи своя пай. Анкара показа че сметките без нейно участие няма как да се получат. Така само ден преди окончателният срок и само за няколко дни кипърското правителство успя да изиграе всички карти и седи на голямата игрална масата без печеливша ръка. И без карти.

Сега островната държава получи ново предложение от Европа, което е още малко по-болезнено от предишните. Като в онази приказка, с която започнах, ако си спомняте. Вместо да преговарят за първоначалните условия и облекчаването им, знаци за което получиха от Брюксел, властите в никозия предпочетоха да заложат „срещу банката” и пропуснаха големият шанс. Вместо сравнително безболезнена реформа, сега им предтвои „грецификация”, сиреч да преживеят нещата с всички произтичащи от това усещания, същото, което се случва в Гърция през последните няколко годдини.

Все пак никой не можа да обясни, след като разполага с такива гигантски пари, защо кипър не може да подържа финансовата си система? Къде отидоха парите и кой ги похарчи. Или по-скоро, как малката страна успяваше да плаща дохо по депозитите в размер на 5-6%, колосално на фона на средноевропейските 1-2%. От къде идваха тези пари? Но това е обект на един друг коментар.

Сега Афродита седи на масата гола и от играч се е превърнала в играчка, която големите ще разиграват. Вместо да пише история, както се надяваше, пишат историята върху собствената и кожа.

·        Кадия (тур) – съдия в Османската империя