Защо международните кафе и хранителни вериги фалират в Гърция или защо хамбургерът не успя да измести сувлакито?

Гръцкият пазар е много трудно място за международни франчайзи на храна и кафе. Гърците са същества на навика и това не е толкова лесно да се промени. Не е тайна, че хората в Гърция консумират големи количества кафе. Но защо са компании като Starbucks или Costa Coffee фалират в страна, където хората пилеят по три часа на ден висейки по кафенетата? 

Именно това е причината. Гърците се нуждаят от място, където те могат да се почувства добре, да седнат с приятели и да говорят за тяхното ежедневие в продължение на часове. Освен това, Starbucks и други чуждестранни кафе франчайзи забраняват пушенето, което е още една важна част от живота на гръцките хора. Почти всяка група приятели в Гърция има един пушач сред тях, който обикновено се оплаква, че не може да се пуши. През 2014 г., Starbucks повиши цените си в САЩ, обаче компанията е принудена да намали цените в Гърция, като твърди, че причината за това е намаляване на ДДС. Проблемът с международните франчайзи на кафе е, че те отказват да се адаптират към гръцката култура, към начина, по който хората избират да се наслаждават на своите напитки, независимо дали това е кафе, чай или нещо по-сладко като фрапучино. По време на криза, много гръцки храни и кафе франчайзи са започнали създаването различен образ, претендирайки, че използват само гръцки продукти, като по този начин заиграватс гордостта на хората и любовта към страната им. 

Една от първите компании за насърчаване на използването на гръцките продукти беше Goody`s, който успя да надмине различни международни франчайзи на гръцкия пазар, като Макдоналдс, KFC и Subway. Гърците считат, че продуктите от тяхната страна са и по-свежи, ис по-добро качество, затова те предпочитат да посещават ресторанти, които са известни с използването на такива продукти. В допълнение, това е трудно за заведения за бързо хранене, които имат собствен специален вид кухня. 

Гръцкото сувлаки, например, е било основна част от гръцката култура в продължение на стотици години. В течение на миналия век “изкуството” на сувлаки се е развило до такава степен, че е докарано до съвършенство. Това със сигурност важи и за другите балкански и средиземноморски страни със силно ра

звита кафе и хранителна култура. В момента, в който „модата” на някога верига отмине, хората се връщат към стандартните си хранителни навици.

Древните гърци са познавали шест вида любов*

Значението на думата „Любов” не е еднозначно за древните гърци, може би защото те са познавали и разграничавали цели шест вида от това възвишено чувство. Днешната кафе култура е опростила това до едно „Обичам те”, израз който би ужасил древните с простотата и безвкусицата си. Просто биха се възмутили. Така че, какви са били шестте вида любов, известни на гърците? 

1 . Ерос, или сексуалната страст. 

 Първият вид любов е ерос , на името на гръцкия бог на плодородието, сексуалната страст и желание. Но гърците не винаги са мислили за това, като нещо положително, тъй както ние сме склонни да направим днес. В действителност, Ерос се разглежда като опасна, огнена и ирационална форма на любов. Ерос е загуба на контрол, която плашила гърците. Което е странно , защото загубата на контрол е точно това, което много хора сега търсят в една връзка. Не сме ли ние, тези които се надяваме да бъдем “лудо” влюбени ? 

2 . Филиа, или дълбокото приятелство 

Вторият вид на любовта е Филиа или приятелството, което гърците оценявали много повече, отколкото сексуалността на Ерос. Филиа е била дълбокото другарско приятелство, развила се между братя и воини, които са се били рамо до рамо на бойното поле. Тя е лоялността към приятелите, саможертвата. Друг вид Филиа, понякога се нарича Сторге, любовта между родителите и техните деца. Ние всички бихме могли да се запитаме, колко от тази другарска Филиа е останала в нашия живот. Това е важен въпрос в една епоха, когато се опитваме да събираме повече “приятели ” във Facebook или “последователи” в Twitter – постижения, които едва ли биха впечатлили древните гърци. 

3 . Лудус, или игривата любов 

Това представата на гърците, която се отнася до привързаността между деца или млади любовници. Всички сме имали това усещане и дразненето в ранните етапи на една връзка. Но ние изживяваме нашия Лудус и когато сме на парти или танцуваме с приятелите си. Танцът с непознати може да бъде почти игрив заместител на самия секс. Социалните норми могат да се мръщят на този вид лекомислие, но малко повече Лудус може би е това, от което имаме нужда в живота. 

 4 . Агапи, или безкористната любов 

Четвъртият вид любов и може би и най-радикалната , е Агапи или безкористната любов. Това е любовта, която предоставяме на всички хора, независимо дали са членове на семейството или далечни непознати. Всемирната любов. Агапи по-късно е преведена на латински като Каритас, от където произхожда и английската дума за благотворителност – „черити”. Това е и християнската милосърдна любов, която е в такъв упадък през последните четиресет години на нашата цивилизация, като нивото на падението на емпатията е спаднало най-много през последното десетилетие. 

5 . Прагма, или дългогодишната любов

 Друга гръцка любов е зрялата любов, известна като Pragma . Това е дълбоко разбиране и развитите на отношенията между продължително женени двойки. Прагма е за правенето на компромиси, за да може връзката да се съхрани в годините и показва търпение и толерантност. Психоаналитикът Ерих Фром казва, че ние хвърляме твърде много енергия във “влюбване” и трябва да се научим повече как да направим любовта продължителна. Прагма е точно усилието да се даде любов, а не просто да е получитe.

6 . Филавтия , или любовта към себе си 

Шестата любов е любовта към себе си. Различават се два вида. Единият е на нездравословното разнообразие, нарцисизмът, на обсебването от себе си и се концентрира върху личнната слава и богатство . Здравословната версия е уважение към собственото си същество. Аристотел го формулира така: “Всички приятелски чувства към другите са продължение на чувствата на човека към самия себе си.” 

* Роман Крзнарич е австралийси културен мислител и съосновател на Училището на живота в Лондон. Тази статия се основава на новата му книга „Големите идеи от миналото за всекидневния живот”.

Гробницата в Амфиполи, едно от 10-те най-значими открития за 2014-та в света

Прочулата се през последните месеци Гробница в Амфиполис беше включена в “Топ 10 открития на 2014 г.” Списъкът на най-значимите открития бе публикувана в archaeology.org, водещ сайт в областта на археологията. Откриването на най-голямата гръцка гробница в Каста Хил е значително събитие, не само за гърци, но и за световната общност. Редакционният екип на archaeology.org открои десетте най-големи открития на годината и коментира откритието в Амфиполи: “Откакто откриването на най-голямата известна гробница в Гърция беше обявено през август, почитатели на археологията по целия свят нямат търпение за всяка новина от там. Гробницата Амфиполи, която датира от времето на Александър Велики, е отличен пример за това как археологията може да покорява общественото въображение и лесно спечели място в нашия списък на Топ 10 открития на 2014 г. “, отбеляза редакционния екип. Гробницата на Амфиполи е бил открит в северната част на Гърция през август 2014 г. Оттогава екип от гръцки археолози начело с Катерина Перистери успяха да разкопаят четири камери. През последните четири месеца те откриват красива мозайка, два сфинкса, охраняващи входа на гробницата, две кариатиди (колони във формата на женски статуи – бел. авт.) и разбира се скелет на човек, който е погребан в гробницата през епохата на Александър Велики. Списъкът на 10-те най- значими археологически открития се допълва с: подземните тайни Стоунхендж във Великобритания; едно от най-големите римски съкровища от монети, намирани някога в Обединеното кралство; открития, свързани с началото на будизма в Непал; Неандерталски генетични открития в Израел; корабокрушението Еребус в Канада; потъналата византийска базилика в Турция; откритието за мумифициране преди фараоните в Обединеното кралство; Крепостта на Синия Зъб ( Bluetooth – всъщност технологията за безжично предаване на данни носи името на датския легендарен герой – бел. авт.) в Дания; и най-накрая „Ная” – 13000годишен скелет на местно американско момиче в Мексико.

Рим, Джузепе и Кармела

Обожовам този град, а толкова рядко ми се случва да го посетя. Тази смесица от древности и ултрамодерност, аромата на жасмин, та дори и прострените гащи по балкончетата и фасадите току до самите порти на Ватикана.

Както всеки път и сега, пристигнах точно, когато беше започнала транспортна стачка, а трябваше за два дни да направя няколко срещи из целия град. Още на летището, бакшишите бяха вдигнали тарифата на 60 евро до центъра, въпреки табелите с фиксирана цена от 40 евро. Оказах на няколко мърляча и чух 100 пъти зад гърба си „Ваф ан кульо”! Накрая един се съгласи да ме вози на апарат до Термини, където имах среща. Окара ме и таксиметърът показваше 45 евро. Слязох на площадчето пред гарата и се обадих на колежката, която трябваше да ме посрещне. Каза ми 15 минути, които преляха в два часа висене заедно с куфара ми, а Термини не е най-приятното място за човек, с вид на турист да се мотае по здрачаване. Накрая Моника пристигна, угонорихме се за следващия ден и ме откара до хотела, който си бях запазил предварително. Вечерта имах уговорка с двама колеги, да излезем да хапнем и да поговорим по работа. Лежах пред телевизора, а по него течеше наживо някакъв концерт в подкрепа на Роберто Савиано.

Масимо и Алесандро дойдоха точно навреме. Качихме се в колата и потеглихмес обичайното бързане за „една уникална тратория, близо до централата на телевизия РАИ, където ядат всички известни римляни”. Двамата отпред спореха ожесточено, от къде е по-пряко да се мине, а Масимо потресен, карайки с около 100 по паветата се обърна назад към мен и ми каза:

-         Иван, как може един „миланезо” да ме учи как да карам в Рим!?!?!

Траторията наистина беше уникална, а храната невероятно, по стари римски рецепти. От тогава избягвам да си поръчвам „букатини аматришиана”, защото си развалям оня божествен вкус.

Рано сутринта си бях поръчал „шатъл”. Седях във фоайето на хотелчето и си говорех рецепциониста, човек поразително приличащ на Том Хейгън от „Кръстникът”, който се оказа смесица между белгиец, хърватин и италианец. Тогава от вратата влетя едно дребно човече съ сиво сако и бяло поло, който беше копие на Джо Пеши. Джузепе се оказа моят шофьор. Качи ме в огромен Рейндж Ровър и потеглихме към Чампино, където имах среща по работа. Попитах го от къде е и се оказа че е неаполитанец, а като разбра че знам кой е Савиано се оживи и ме попита от къде знам за него 4и дали и в България сме чували името му. Казах му че съм гледал и филма и съм чел и книгата преди това. Човекът беше изненадан и от дума на дума, започна да ми разказва историята си. Джузепе искал много да  има бензиностанция. Наследил хубаво парче земя близо до Салерно от родителите си, което било на главен път и на оживено място, а наоколо, в радус от 15-тина километра нямало нито една бензиностанция. Джузепе инвестирал каквото имал за разрешителни, проекти и т. н., като сметнал че общата му инвестиция ще отиде към 100 000 евро. Бил обмислил и вариьнта да вземе кредит. Отишъл с готовата документация в общината в Салерно и сложил папката пред отговорния служител. Онзи прегледал бумагите и му казал: „Кеньор, много добре, всичко е в изправност.” Джузепе попитал, това означава ли че вече може да започва строежа, на което му било отговорено, че принципно да, но трябва да получи одобрението на „Човека”. Ставало въпрос за еидн от босовете на местен клан на Камората. Дори и общината била безсилна, без блатословията на силния човек. От немай къде, нашият човек отишъл при камориста и му изложил плановете си. Онзи също с опитно око прегледал документацията и казал нещо от рода на „Браво момче, всичко е перфектно, справил си се страхотно.” Само че, Джузепе трябвало да плати 50 000 евро „мано” за благословията и след това можел да започне строежа. Е, разбира се, щяло да се налага, от време на време да върши и дребни услуги на клана, но това били „дреболии”.

Прибрал се Джузепе в къщи, седял цяла нощ  държал главата си, а на масата му седяла чаша вино. Много добре разбирал, какво бъдеще го очаква с тези „съдружници”. Сутринта събрал семейството си и им заявил:

-         Местим се в Рим!

Дошъл в столицата и с останалите си пари си купил този лъскав джип, за да вози такива важни господа като мене: „Нали правилно постъпих, сеньор Дотторе?” Казах му че е прав, разбира се и че идвам от страна, в която едва ли не всеки град е един малък Неапол. След почти един ден разкарване из Рим, Джузепе ме стовари на Фиомичино и ми  остави визитката си, заявявайки че в негово лице съм спечелил брат.

Наредих се на половинкилометровата опашка на чека и зачаках нервно. Почти закъснявах за самолета си. Точно да дойде редът ми и някаква индонезийка си изпусна куфара поне 5 пъти последователно и накрая вътрешностите му се разпиляха наоколо. Вече псувах. На полицая наблизо, това не му хареса и ме привика за обстоен преглед. Десет минути се събувах, обувах, свалях и слагах върху себе си дрехите си. Накрая бесен тръгнах по коридора и се заоглеждах за тоалетна. Влязох в едно магазинче и попитах едната продавачка, къде има тоалетна. Тя ми каза че тутакси ще ме заведе и ме хвана за ръка. Тръгнаме по някакъв страничен коридор, а тя бърбореше непрекъснато. Казваше се Кармела, беше красива, чернокоса девойка и нямаше мустаци. И не пускаше ръката ми, докато не ме заведе до сами вратата на WC-то. Започнах да се притеснявам. Вече си мислех че ще влезе с мен.Е не го направи. Разделихме се, а аз и казах че съжалявам че не сме се запознали на пристигане.

Мислех си, колко харесвам този град с лудите му хора, докато самолетът набираше височина, а Везувио се стопяваше някъде в далечината на юг.

Мистерията около смъртта на пеликанът Петрос, талисманът на остров Миконос

Знае се отколе, че около смъртта на известните витае мистерия и загадка. Тя често бива обвита в легенди и митовe, а те имат една единствена цел, да я направят по-бляскава, героична и тържествена и отличителна. Да не бъде толкова прозаична и обикновена, защото иначе, къде изчезва цялото величие? Нещо подобно се е случило и с Петрос – пеликанът символ и талисман на култовия гръцки остров Миконос. Любимата на милиони туристи от цял свят птица и може би най-известният пеликан в света.

BIRRA

Никога не съм разбирал възмущението на част от хората (не всички, разбира се) от уригването след чаша хубава бира. Дали от погнуса, дали от някаква културна притвореност, често обръщат глава настрани. Истината е че това е удоволствие, което може да разбере само зажаднелия за газираната кехлибарена течност. Не е задължително да е общ работник, за да изрази по този начин задоволението си от утоляващият жаждата еликсир. Уригването, като израз на задоволство от добрата храна или питие от памтивека, не само сред турците, но и сред такива деликатни хора като японците. А за културата и възпитанието на последните, няма какво да си каже.