Европа като ресторантско меню

Български новини

   Има нещо специфично в съвременната средиземноморска култура и това е тоталният отказ и на индивида и въобще на обществото да участва във финансови обществени ангажименти. Наскоро Британия бе обвинена че гледа на на Европейският съюз като на ресторантско меню, от което можеш да избереш ястието, което ти харесва и да откажеш това, което не харесваш. Ако това е валидно за поведението на Обединеното Кралство по отношение на някои практики на съюза, то е трижди валидно за средиземноморските държави но с един обратен знак.  Докато Великобритания е водеща световна икономика и едно от най-богатите общества в Евросъоза и разбира се, един от основните донори заедно с Германия и Франция, то не можем да кажем същото за средиземноморското крайбрежие на Европа.

Страстите на Афродита

   

    
 Български новини
   Има една стара приказка, която знам от дядо си, за един човек, който направил някаква голяма беля и бил отведен при местния кадия* за да бъде съден. Кадията, разбира се го осъдил, но понеже бил спроведлив и добронамерен, лешил да даде възможност на осъдения сам да избере наказанието си. Предложил му да избере между това да изяде едно кило сол, да плаги десет жълтици или да му ударят десет тояги на гол задник, с извинение. Нашият герой решил да мине по най-евтиния начин. Нито му се давали пари, нито бой му се яло, та решил че ще яде солта. Донесли му едно кило сол в една тепсия и седнал осъденият да я яде в присъствието на свидетели и кадията. Изаял една-две лъжици,

устата му пресъхнала и се напукала, запенил се и се отказал. Но все още не му се давали пари и решил да поиска следващото наказание, да му ударят десет тояги. Завързали го на един кол, събули му потурите и джелатинът замахнал с тоягата. Издържал осъденият само до петата тояга с писъци и викове и преди да припадне от болка извикал:

„Съвет на мъдреците” ще измъква Кипър от кризата

       

           Български новини

Роденият в Никозия британец Христофорос (по-известен като Кристофър) Писаридис получи през 2010 г. нобеловата награда по икономика заедно с американците Питър Даймънд и Дейл Мортенсън за модела им за анализиране на трудностите при хармонизирането на търсене и предлагане, особено на пазара на труда.